Старогръцки митове

Автор: Жан-Пиер Вернан
Жанр: История
ISBN 978-619-02-0223-3
Издателство:  Колибри
Корица: Меки
Стр. 224
Очаква се на пазара - 27,04,2018 г.

Жан-Пиер Вернан изважда гръцката митология от рафтовете на библиотеките и я връща сред хората от всички възрасти.
„Имало едно време... Декорът е разположен в театъра на света. Пространството е отворено, времето тече, поколенията се следват.” Вдъхновен от спомена как е разказвал на своя внук старогръцките митове, френският историк и антрополог Вернан представя някои от най-известните истории от Древна Гърция в типичния за него жив и разговорен стил.
Той ни повежда на пътуване от мига, в който Земята се създава от Хаоса, Уран е победен и титаните и олимпийските богове воюват помежду си, през конфликта на Прометей и Зевс и създаването на първата жена, Пандора,  до Троянската война, пътуването на Одисей, трагичната история на Едип и геройствата на Персей.
Пред очите ни оживяват обичаните фигури от легендите, чиито история и съдба лежат в началото на нашата цивилизация и ни помагат да разберем собствените си терзания и емоции като човешки същества, изправени пред вечния всемир.
„Опитах се да разказвам така, сякаш традицията на тези митове може още да продължи съществуването си. Исках гласът, който някога в течение на столетия се е обръщал направо към гръцките слушатели, а после е замлъкнал, да зазвучи отново за днешните читатели, и тъкмо този глас, ако съм сполучил, да продължи да отеква като ехо на страниците на тази книга.”

Жан-Пиер Вернан - „Старогръцки митове. Всемирът, боговете, хората“
ПРОИЗХОДЪТ НА СВЕТА
Какво е имало, когато още не е имало неща, когато е нямало нищо? На този въпрос гърците са отговорили с разкази и митове.
В самото начало това, което съществува най-първо, е Зевът: гърците го назовават Хаос. Какво е Зевът? Той е празнота, тъмна празнота, в която нищо не се различава. Пространство на падане, шемет и объркване, без предел, без дъно. Този Зев ни засмуква като отвор на огромна паст, в която всичко се разтваря в неразличимостта на мрака. И така, в началото съществува само този Зев, сляпа, нощна, безгранична бездна.
После възниква Земята. Гърците ѝ викат Гея. Земята изниква в самото сърце на Зева. Ето я, родена след Хаоса и представляваща в някои отношения негова противоположност. Земята вече не е онова тъмно, безгранично и неопределено пространство на срутване. Земята има своя форма: ясна, отграничена, точна. На объркаността, тъмната неопределеност на Хаоса, се противопоставят отчетливостта, здравината, стабилността на Гея. На Земята всяко нещо е очертано, видимо, стабилно. Можем да определим Гея като онова, върху което боговете, хората и животните могат да стъпват уверено. Тя е подът на света.
В недрата на Земята: Зевът
Роден от обширния Зев, светът оттук насетне има свой под. От една страна, този под се издига нагоре под формата на планини; от друга, потъва надолу под формата на подземие. Тази подземя се простира неопределено дълбоко, така че по някакъв начин онова, което се намира в основата на Гея, под твърдата и стабилна почва, е все така бездната, Хаосът. Земята, изникнала от недрата на Зева, остава свързана с него в дълбините си. За гърците Хаосът извиква представата за непрозирна мъгла, в която всички граници се размиват. В самите дълбини на Земята се открива отново тази изначална хаотичност.
При все че Земята е видима и има ясно отграничени очертания, при все че всичко родено от нея ще притежава като нея ясни граници и предели, тя все пак остава подобна на Зева в дълбочина. Тя е черната Земя. Прилагателните, с които се определя в разказите, понякога са подобни на тези, с които се назовава Зевът. Черната Земя се протяга между горе и долу; между мрака, от едната ѝ страна, дълбините, представляващи вкоренеността ѝ в Зева, и от другата ѝ страна, увенчаните със сняг планини, които тя изхвърля към небето, лъчезарните планини, чиито най-високи върхове достигат онзи пояс на небето, който е непрестанно потопен в светлина.
В обиталището, наричано Космос, Земята представлява основа, но тя има не само тази роля. Тя ражда и отхранва всички неща, освен някои същества, за които ще говорим по-нататък и които са породени от Хаоса. Гея е всеобщата майка. Гори, планини, подземни пещери, морски вълни, небесен простор – всички те са родени от Гея, Земята майка. И тъй, отначало има бездна, Зев, огромна паст, подобна на мрачна безкрайна пещера, която обаче в някакво по-късно време се обръща към здрава основа: Земята. Тя пък от своя страна се устремява нагоре и се спуска надолу.
След Хаос и Земята възниква на трето място това, което гърците наричат Ерос, назован по-късно от тях „старият Ерос“ (любовен копнеж), изобразяван с бели коси: това е първичният Любовен копнеж. Защо го има този изначален Ерос? Защото в тези древни времена още не съществува мъжко и женско, няма полово определени същества. Този първичен Ерос не е онзи, който възниква по-късно с появата на мъжете и жените, на мъжките и женските същества. От този момент нататък въпросът ще бъде да се съединят противоположните полове, което непременно предполага желание от страна на всеки един от тях, един вид съгласие.
Прочее Хаос е дума в среден, а не в мъжки род. Гея, Земята майка, естествено, е в женски. Но кого може тя да обича извън самата себе си, щом като е сама с Хаоса? Следователно Ерос, който се появява трети поред след Зева и Земята, като начало не е онзи, който управлява разнополовата любов. Първичният Ерос изразява порив към света. По същия начин, по който Земята изплува от Зева, от Земята избликва това, което се намира в недрата ѝ. Онова, което е било примесено с нея, се оказва изхвърлено навън: тя го ражда, без да е имала нужда да се съвкупява с когото и да било. Това, което Земята освобождава и открива, се е намирало скрито в нея.