Отмъщение

Автор: Лекси Блейк
Жанр: Художествена литература
ISBN:  978-619-157-226-7
Издателство: Ибис
Корица: Мека
Стр. 360
Очаква се на пазара - 22,05,2018 г.

Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.

След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.

Когато Дрю Лолес открива фатален пропуск в плана си за отмъщение, той се вижда принуден да се обърне към разследващата репортерка Шелби Гейтс, с която се е зарекъл да няма нищо общо. Той й предлага сделка, която ще я направи не само част от разследването, но и ще я допусне до личния му живот.

Шелби никога не е предполагала, че ще бъде поканена да разследва този случай, както и колко ще е очарована от Дрю. Всеки ден, който прекарват заедно, ги сближава все повече. От улиците на Далас до високотехнологичния бизнес в Остин, Дрю и Шелби играят игра, започнала преди двайсет години. Игра, която или ще спечелят, или ще умрат…

„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история – увлекателна смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.“ - ГИЛТИ ПЛЕЖЪРС БУК РИВЮ

ГЛАВА 1
           
     
      – Това е грешка.
      Като че ли не го бе чувал досега. Андрю Лолес се извърна към своя бизнес партньор и се опита да си напомни, че Бил Хачърд просто бе разтревожен и имаше пълното право да бъде. Дрю също бе разтревожен. И точно заради това бе решил да предприеме тези действия. Обърна се и погледна през прозорците на офиса си. Остин лежеше като на длан пред него, светлините на околните сгради започваха да се включват, докато слънцето залязваше над река Колорадо. Спомняше си, когато преди десет години за пръв път бе погледнал през тези прозорци. Тогава за пръв път се бе почувствал успял и знаеше, че всичко, за което толкова упорито се бе трудил, най-после бе дало плод. От самото начало бе изпълнен с увереността, че ще открие тримата души, отговорни за смъртта на родителите му.
      Само ако не се бе оказало, че има и четвърти...
      – Казах ти, че няма да споделя информацията с никого. – Той погледна към часовника. Оставаше да чака още половин час. Беше определил срещата в извънработно време, за да я запази в тайна. Може би трябваше да я насрочи в дома си, но никога не бе сигурен кога ще цъфнат братята му или сестра му, или техните половинки. Семейството му се подготвяше да отпразнува сватбата на Райли и Ели с пищен прием и той не желаеше да информира близките си, докато изцяло не подготвеше плана си.
      Чуваше, че Хач се движи, и знаеше точно накъде се е запътил. Последва звук от отпушване на тапа. Естествено, Хач предпочиташе скъпо уиски.
      – Грешиш за това.
      – Вече го каза. – Около един милион пъти след онази ужасна нощ, когато двамата откриха кой беше истинският злодей.
      – Чудесно. – Тонът на възрастния мъж беше рязък. – Обясни ми решението си.
      Как да накара Хач да разбере? Той се обърна и погледна мъжа, който беше негов наставник през целия му живот, откакто бе станал пълнолетен.
      – Мия е бременна.
      Това трябваше да го задоволи. За Дрю имаше смисъл. Мия беше бременна и това означаваше, че той трябва да държи устата си затворена.
      Хач се намръщи.
      – Какво общо има това? Неизбежно бе, след начина, по който го дава с онзи неин каубой. Бременността само влошава нещата. Сега тя е по-уязвима.
      Хач не беше от хората, гледащи на живота откъм веселата му и безгрижна страна, нито пък Дрю.
      – Да, така е, но съм сигурен, че тя ще е в безопасност. Смята да опита късмета си с романите, вместо да се скита из света, търсейки си белята. – Сестра му беше разследваща журналистка и жива напаст. Също като жената, с която му предстоеше да се срещне. – Кейс и останалите Тагарт ще се грижат за нея.
      – А Тагарт са безценни в откриването на нашата мишена – настоя Хач.
      „Маккей–Тагарт“ бяха най-добрата охранителна и разследваща компания в страната. Дрю знаеше, че без тях нямаше да могат да се справят със Стивън Касталано и Патриша Кейн. Но той не можеше да ги наеме за тази работа и причината беше Мия. Не можеше да помоли близките си да се изолират от света, да рискуват връзките си заради неговото отмъщение.
      – Знаеш ли какво ми каза Мия, когато ми съобщи, че очаква бебе?
      – Надявам се да ти е казала: „Направи всичко по силите си да се увериш, че никой няма да убие мен или бебето ми, защото наоколо обикаля някаква психясала кучка и иска да направи точно това“ – не се отказваше Хач. – Ако не го е казала, значи, не разбира кое е най-важното.
      – Тя ми каза, че съжалява, че майка ни не е тук. Каза ми, че би искала да хване ръката на нашата майка и да я помоли за съвет. Плака, защото майка ѝ е мъртва. – Това бе разбило сърцето му на хиляди късчета. Не можеше да ѝ обясни, че майката, за която толкова копнееше, беше жива и бе убила най-малко петима души.
      Майката, която толкова ѝ липсваше, се бе опитала да убие всички тях.
      Хач се приближи до него с две кристални чаши.
      – Ти не искаш Мия да знае, че Айрис е жива и се представя за Франсин Уелс. Това го разбрах. Но не е причина да се откажеш от Тагарт.
      – Иън Тагарт ще се почувства задължен да каже на брат си. – Точно заради това не бе посветил мъжа в намеренията си. – Той ще каже на Кейс и неизбежно Кейс ще сподели с Мия, все пак му е съпруга. А след като Мия научи, ще започне лично да разследва Айрис.
      Не можеше да се застави да нарече онази жена майка. Никога вече.
      – Тогава ѝ кажи да не го прави.
      – Не познаваш ли сестра ми?
      Хач пресуши уискито на един дъх, преди да насочи тъмните си очи към Дрю.
      – Не можеш да позволиш Айрис да се разхожда необезпокоявана наоколо, сякаш нищо не се е случило.
      – Нямам намерение да го правя, но тя е била пределно ясна в инструкциите си към Карли. Казала е да се откажем или в противен случай ще довърши това, което е започнала преди толкова много години. – Когато бе убила баща им и очевидната му любовница, а после заключила всички врати и подпалила къщата с четирите си деца вътре.
      Нима беше чудно, че той не искаше да каже истината на Мия? Тя трябваше да мисли за детето си. Райли и Бран имаха нужда да се съсредоточат върху бъдещето и партньорките си.
      Това беше негова работа и той сам щеше да се справи с майка им.
      Беше им обещал, че ще бъдат свободни, след като унищожат Стратън, Касталано и Кейн. Дрю възнамеряваше да спази обещанието си. Щеше сам да се погрижи за Айрис Лолес.
      – Наистина ли вярваш, че тя ще ги остави на мира?
      Трябваше да го вярва.
      – Оставила ги е с години. Двайсет, ако трябва да сме точни. Вярвам, че тя ще остави Мия на спокойствие, поради простия факт, че е омъжена за един отмъстителен варварин. Айрис няма да пожелае да започне война с Тагарт. Не може да я спечели.
            – А мислиш ли, че тя може да победи теб?
      – В никакъв случай не възнамерявам да обявявам на всеослушание факта, че сме замесени във война – отвърна Дрю. – Постарах се да се уверя, че няма и следа от онази скица в полицейското досие. Освен това разследвах компютърната система на полицията. Не е имало опити да бъде хакната, преди аз да изтрия файла.
      – А след това?
      – Едва не го пропуснах – призна Дрю. – Бил е много дискретен, но някой е свалил полицейския доклад от нощта, когато Патриша Кейн е умряла от свръхдоза.
      – Тя е била убита. – Понякога Хач имаше навика да отбелязва очевидното.
      – Аз знам това. Ти го знаеш. Но полицията в Ел Ей го нарича инцидентна свръхдоза.
      Хач поклати глава.
      – Защо те не продължават разследването?
      – Защото аз не желая. Защото написах щедър чек, за да съм сигурен, че няма да го направят.
      О, не ставаше дума за нещо толкова безпардонно като подкуп. Чекът беше дар от един мъж, благодарен на полицията, задето са опазили брат му от шумотевицата, неизбежно съпътстваща скандалната смърт на най-прочутата американска законодателка на добрия вкус и домакинството. Не беше нещо, с което полицията на Лос Анджелис да не се е сблъсквала често. Те бяха много щастливи да се погрижат името на Бран да остане настрани от вниманието на медиите и набързо да приключат с разследването. Таблоидите обезумяха за няколко дни, а после журналистите се насочиха към други пикантни скандали.
      Всички с изключение на една. И тази вечер той възнамеряваше да се погрижи за нея.
      Хач изруга под нос.
      – Чудех се за това. И така, щом не смяташ да ѝ позволиш да се измъкне безнаказано заради стореното и не планираш да прибегнеш до помощта на полицията или ресурсите на „Маккей–Тагарт“, предполагам, че си решил да действаш сам.
      – Не съвсем. Ще наема детектив, но такъв, когото мога да контролирам. – Такъв, с когото освен това искаше да си легне, но това беше само част от плана му.
      – Друга агенция?
      – Не, самостоятелно лице. – Имаше причина, задето не бе обсъдил това с Хач, но ако всичко потръгнеше добре, след няколко часа той така или иначе щеше да узнае. Нямаше никакъв шанс Хач да се хване на историята, която той смяташе да пробута на братята и сестра си.
      – Значи, си наел частен детектив. Надявам се, че е и тело­хранител.
      – Смятам да се уверя, че тя е дискретна.
      Зад гърба му Хач застина.
      – Тя? Наел си частен детектив жена?
      – Всъщност тя е журналистка, но като детектив е блестяща. – В крайна сметка Шелби бе разбрала, че има нещо дълбоко нередно в случая със смъртта на родителите му, много преди Дрю. Тя бе изискала медицинските доклади и бе започнала да се рови по начин, който го бе накарал да повярва, че е знаела нещо, което не би трябвало. Той я бе спирал на всяка стъпка, но само защото смяташе лично да контролира това разследване.
      На Шелби Гейтс щяха да ѝ бъдат връчени ключовете на кралството, но само при условие че се съгласеше да подпише договора, който той бе съставил.
      Тогава щеше да я има и да се забавлява, докато разследването продължаваше. До момента, когато тя осъзнае, че той е манипулативен мръсник и го зареже.
      Това обикновено правеха жените.
      – Кажи ми, че това не е червенокосата от Ел Ей. Онази, заради която се надървяш всеки път, когато тя влезе в проклетата стая. – Хач не го дочака нетърпеливо да въздъхне или за потвърждение. – По дяволите, Андрю, учил съм те да не мислиш с долната си глава.
      Хач го бе научил на много неща. Но имаше и уроци, от които Дрю не бе имал нужда. Като например как да защитиш нещата и хората, които са близки до сърцето ти. От момента, в който бе почувствал пламъците върху кожата си, бе видял труповете на родителите си и не бе успял да стигне до тях, той знаеше, че е отговорен за братята и сестра си. Понякога се бе издънвал, но сега правеше всичко, за да ги защити.
      – Шелби може да проникне на места, където аз не мога. Освен това тя изглежда безобидна. Повечето хора не виждат по-далеч от гърдите, краката ѝ и цялата тази лъскава грива. Не прозират амбициозната жена, която се крие зад великолепната фасада. – Той възнамеряваше да използва тази амбиция срещу нея. – След като я науча как да бъде съвършено дискретна, тя няма да привлича вниманието към нашето семейство.
      – Значи, ще я пуснеш в бърлогата на лъва като жертвено агне – рече Хач замислено, сякаш идеята не го притесняваше особено. – Тя ще ти осигури информацията, но ако Айрис погне някого, това няма да е член от нашето семейство.
      Хач в пълния смисъл на думата беше член на клана Лолес. Пияният, понякога неприятен чичо с блестящ ум, който се бе издънил, но винаги е бил лоялен. Хач е бил верен на Бенедикт и тази преданост се бе прехвърлила върху Дрю, когато той бе пораснал. След като Дрю бе успял да откаже Хач от алкохолните запои, той бе доказал, че все още притежава нюх за бизнес, който бе показал, докато бе управлявал компанията на баща му. Хач бе приложил своите бизнес умения и съобразителност в „4Л“ и те бяха успели. Няколко милиарда долара по-късно двамата все още бяха на върха на света.
      И все още имаха недовършена работа.
      – Не смятам да позволя момичето да бъде убито.
      – Но си готов да го изложиш на опасност. Ти видя какво се случи с последните няколко души, които дори само са загатнали, че могат да застанат на пътя на Айрис.
      Да, той бе чул какво бе казала онази жена на Карли. Докато Бран лежеше, потънал в кръв, Карли бе изслушала гордата тирада за престъпленията на Франсин Уелс. Разбира се, Карли не знаеше, че всъщност разговаря с Айрис Лолес, но бе наясно, че жената, която стоеше пред нея, е отровила Филип Стратън, преди той да успее да проговори, убила е Стивън Касталано в болничното му легло в деня, преди да говори с полицията, и е изпратила някого да убие Патриша Кейн.
      Дрю дяволски добре разбираше рисковете, които тази черна вдовица, неговата майка, представляваше.
      – По-добре тя, отколкото някой от братята или сестра ми, а и тя се съгласи. Ще направи всичко, което е нужно.
      – Как може да си сигурен в това?
      – Защото основно я проучих. – Той знаеше наизуст цялата информация за нея, но беше заинтригуван да опознае истинската Шелби Гейтс. Искаше да види жената зад доспехите на богинята воин.
      Дали се чукаше така, както живееше? Щеше ли да бъде дива котка в леглото, или сладка и нежна, след като един мъж ѝ дадеше всичко, което имаше? Дали щеше да се сгуши до любовника си и да му позволи да се грижи за нея, да му позволи да я обожава? Можеше ли да я смекчи със секс, с внимание? Дали можеше да я размекне дотолкова, че накрая тя да реши да му прости?
      – Значи, ти смяташ, че тази жена ще направи каквото искаш от нея, защото ще ѝ предложиш пари? – попита Хач.
      – Парите са последното, което ще ѝ предложа.
      – Добре. А какво тогава?
      Дрю знаеше кой е пътя към сърцето на Шелби.
      – Предлагам ѝ историята на живота ѝ.
      Хач го изгледа намръщено.
      – Нищо не проумявам, Дрю. Първо казваш, че ще скриеш всичко, така че Мия и останалите никога да не разберат какво е направила Айрис. А сега го превръщаш в бестселър.
      – Аз ще ѝ дам историята. Дори ще ѝ позволя да я напише.
      – Но няма да я оставиш да я публикува. Ще я изложиш на опасност, а после ще ѝ отнемеш всичко. По дяволите, Дрю. Това е бездушно. Но може да се получи. Ще я накараш дискретно да открие това, което ти трябва. Никой дори не е нужно да узнава, че ти си замесен.
      – Мислех да действам по този начин, но не мога. Трябва да я държа под око, докато не се уверя, че разполагам с цялото проучване. Не мога да рискувам историята да излезе наяве. Ще съм близо до нея и когато настъпи моментът, ще ѝ взема бележките, всичко, до което се е докопала. – Не му хареса начина, по който връзката изведнъж го стегна. – И ще ѝ предложа нещо друго. Ще ѝ осигуря всяка работа на света, която би могла да поиска. Ако пожелае да работи за „Ню Йорк Таймс“, ще го уредя. Ако се нуждае от пари, за да започне работа като журналистка на свободна практика, можеш да ме смяташ за личната ѝ банкова сметка.
      – А ако тя иска единствено това, което си ѝ предложил в началото?
      Дрю поклати глава.
      – Няма начин накрая тя да не прояви разум. Ще разбере, че не мога да позволя светът да научи семейните ни тайни.
      – Значи, ще оставиш нещата такива, каквито са? Ще оставиш всички да вярват, че баща ти е убил майка ти и се е самоубил?
      – Не знам, по дяволите. – Дрю се застави да се успокои. Хладен. Спокоен. Това беше неговият единствен начин на действие. – Както казах, в момента ситуацията е доста неясна. Първо трябва да разбера къде точно е Айрис и какво е правила през всичките тези двайсет години. Братята и сестра ми знаят, че баща ни е бил жертва. Това трябва да е достатъчно.
      – А ако си живее кротко някъде? Какво ще правиш? Ще съсипеш живота ѝ? Мислиш ли, че това ще реши проблема ти?
      – Не. Има само едно нещо, което искам да причиня на Айрис. – Дрю усети как всичко в него се вледенява. Това беше истинската причина да не замесва близките си. Знаеше как ще свърши всичко. – Ще се уверя, че тя никога повече няма да ни нарани. По един или друг начин.
      – Добре. Можеш да разчиташ на мен – заяви Хач, прекоси стаята и си наля още едно питие. – Как смяташ да държиш под око Шелби?
      – Ще ѝ стана гадже.
      Хач се задави с питието. Хубаво беше да знае, че наставникът му все още можеше да бъде шокиран.
      – Какво?
      – Част от договора включва условието, че прикритието ѝ за тази задача е да се представя за моя интимна приятелка. Това няма да изненада никого. Бран и Райли тутакси ще прозрат, че зад моето основателно възмущение се крие нелогична сексуална реакция, която проявявам в компанията на тази жена. А Мия и Карли се опитаха да ме сватосат с нея. Просто ще им обясня, че последния път, когато бях в Лос Анджелис, съм я поканил на вечеря и сме започнали да се срещаме. – Планът беше съвсем прост.
      – Знаех си, че мислиш с долната глава.
      За щастие, долната му глава беше стратегически мислител. Дрю седна и отпи от уискито. Беше отлично, с лек привкус на карамел и дим. Дали Шелби обичаше уиски? Остана облегнат назад, докато Хач продължаваше да му дудне как пенисът му ще ги закопае всичките. Още двайсет минути и играта щеше да започне.
      И едно нещо беше сигурно – определено нямаше да е скучна.
     
      * * *
     
      – Господин Лолес ще ви приеме веднага.
      Шелби вдигна поглед от телефона си и го насочи към зашеметяващата рецепционистка. Жената носеше една от онези рокли, които приличат на лейкопласт, обвит около съвършеното ѝ тяло.
      – Сериозно? Дали е застанал пред редица прозорци, надянал сребриста вратовръзка? Защото това вече ще е прекалено.
      Прелестното създание се втренчи в нея.
      – Извинете?
      Значи, не си падаше по клишета от поп културата. Остроумието ѝ в случая щеше да е нахалост.
      – Нали се сещате, „Петдесет нюанса сиво“? Така започва историята. Има такава книга. Както и филм.
      – Аз съм програмистка и съм завършила „Харвард“. Не съм запозната с „Петдесет нюанса сиво“. – Идеалната вежда на жената се изви презрително. – Но ако ме последвате, господин Лолес ще проведе интервюто с вас, а аз ще мога да се заема с работата си.
      Шелби закрачи след жената покрай красиво обзаведената приемна. Погледът ѝ обходи коридорите на „4Л Софтуер“. Навсякъде цареше сумрак и единственото осветление идваше от светлините на града около тях.
      Какво правеше тук? Защо бе приела предложението на този кретен? О, Карли се бе заклела, че той не е толкова лош, колкото изглежда, но приятелката ѝ често гледаше на света през розови очила. Освен това беше безумно влюбена в Бран Лолес, а това ѝ пречеше да види какви безжалостни акули бяха всички те.
      Тогава защо вървеше след госпожица Съвършенство надолу по коридора? Защо бе позволила на Дрю Лолес да изпрати частния си самолет за нея? Защо изобщо бе приела телефонното му обаждане?
      О, тя знаеше. Бе открила нещо нередно в полицейските доклади, отнасящи се за смъртта на Бенедикт и Айрис Лолес. Нещо, което бе разбунило всичките ѝ инстинкти.
      До момента, в който бе предупредена от адвокат, че ако продължава да рови, ще ѝ бъде връчена забранителна заповед и ще бъде изправена пред съда от властелина на подземния свят.
      Е, най-малкото от господаря на „4Л Софтуер“.
      Госпожица Съвършенство пристъпи през отворената врата.
      – Тя е тук, сър, и има ужасен вкус за литература.
      Шелби се намръщи.
      – Аз съм тук, а тя има заврян бастун в задника.
      Госпожица Съвършенство се извърна, устните ѝ се извиха присмехулно.
      – О, аз я харесвам, сър.
      И в този миг Дрю Лолес, който действително стоеше пред редицата високи до тавана прозорци, зареял отегчен поглед към града, се обърна.
      Не, бе приела предложението му, защото цялата ѝ репродуктивна система бе покорена. Шелби се гордееше, че е умна, независима жена, но в края на деня и тя бе като останалите. Напълно безпомощна пред волевата брадичка, широките рамене и сексапила на един супер мъжкар.
      Този мъж бе прекрасен. Жалко, че беше гадняр.
      – Джоселин, мисля, че свърши работата си за днес. Благодаря ти – изрече Лолес с дълбок, плътен глас. – И Хари също ти благодари.
      – Хари ми е задължен. Тя ме взе за рецепционистка. Освен това смята, че си организирал всичко като в някаква долнопробна версия на „Петдесет нюанса сиво“. Добре, че си свалил вратовръзката си, иначе щеше да се притесни, че ще я вържеш с нея. – Джоселин смигна към Шелби. – Няма да го стори, да знаеш. Той е прекалено задръстен. Ако ти се прииска нещо по-разюздано, обади ми се.
      И зашеметяващата красавица се изнесе.
      Какво, по дяволите, означаваше всичко това? Шелби я проследи с поглед, преди отново да се извърне към Лолес.
      – Тя да не би да ме сваляше?
      Устните му се извиха в най-греховната усмивка.
      – Трябва да извиниш Джос – заговори ѝ той на ти. – Тя е блестяща програмистка, но няма абсолютно никакви задръжки и говори каквото ѝ хрумне, без да ѝ пука за последствията. И да, тя те сваляше.
      Явно наистина се бе озовала в доста странна ситуация. По-скоро очакваше, че ще бъде натикана в кабинета на Лолес, където шайка адвокати щеше да я убеждава никога повече професионално да не споменава името му или те щяха да я унищожат. Не очакваше да я сваля програмистка, нито да я оставят насаме с големия шеф, който изглеждаше развеселен от ситуацията.
      – Защо не седнеш, за да можем да поговорим? – Той посочи към стола пред бюрото си. Осветлението в стаята беше приглушено. Върху ултрамодерното бюро беше поставен старинен абажур, който разпръскваше мека светлина около пространството между бюрото и двата стола, оформящи сърцевината на кабинета.
      Това придаваше по-интимна и задушевна атмосфера на обстановката. Сякаш светлината създаваше уютен кът, отделен от останалата част на кабинета.
      – Няма да те ухапя. – Изражението му леко омекна, а изрязаната му сякаш от гранит челюст се отпусна. – Да ти предложа ли нещо за пиене?
      Нямаше да ѝ дойде зле.
      – Разбира се. Уиски или водка би било идеално.
      – Жена от моята кръвна група. Мисля, че това ще ти хареса – промърмори той, докато се приближаваше към бара.
      В кабинета имаше бар и телевизор с огромен екран, в комплект с диван. В другия му край някой бе създал истински рай за геймъри. Шелби не можа да сдържи любопитството си.
      – Онова там видеоигри ли са?
      Домакинът ѝ бе зает да налива кехлибарена течност в тумбести чаши.
      – Разбира се. Един мъж трябва да си почива. Конкретно в моя бизнес видеоигрите са новата версия на голфа. Върша голяма част от работата си, докато играя на тези видеоигри. Освен това имам и някои филми. Това е цялостна система за забавление.
      – Ами играчките? – Върху една от лавиците на библиотеката беше подредена редица с малки фигурки с движещи се глави. Фигурки на супер герои.
      – Братята ми смятат, че повдигат класата на мястото.
      Така ли ѝ се бе сторило, или той леко се бе изчервил? Мисълта я накара да се усмихне.
      – О, Боже мой! Под цялата тази страховита мъжкарска фасада вие всъщност сте един пораснал гений чудак, нали?
      – Не подозирах, че съм толкова страховит. – Гласът му прозвуча малко обидено. – Колкото до това дали съм чудак всезнайко, натрупах богатството си от една програма. И все още програмирам. Ако това ме прави гений чудак, значи, съм такъв.
      – Писането на компютърни програми не ви прави гений чудак. Притежанието на цяла колекция фигурки „Авенджър“ с движещи се глави ви прави такъв. – И колкото и да бе странно, по-достъпен.
      – Приемам го. Предполагам, че ти си почитателка на любовни романи, след като спомена „Петдесет нюанса сиво“.
      – Обичам да чета. Чета много различни неща, но когато искам да се разтоваря, предпочитам един хубав любовен роман. Колкото по-еротичен, толкова по-добре. – Тя ли бе изтърсила това? Трябваше да звучи по-делово.
      – Сестра ми ме накара да ѝ купя онзи филм, за нея и приятелките ѝ. – Той ѝ подаде чашата.
      – Чух, че Мия очаква бебе. Поздравления.
      – Благодаря.
      Тя се втренчи в чашата в ръката си. Какво ли уиски пиеше един милиардер? Шелби вдъхна аромата. Винаги ѝ напомняше за брат ѝ. След като бе получил първата си работа, той се бе изфукал и бе купил бутилка дванайсетгодишно отлежало малцово уиски. Двамата бяха полели онази първа работа и всички последвали. Вечерта, преди той да загине, бяха вдигнали тост, за да отпразнуват успеха му – предстоящото интервю с Патриша Кейн.
      Какви глупаци са били.
      Младата жена остави уханието да я завладее, докато се отърсваше от спомена. Брат ѝ беше прекрасен човек и тя ненавиждаше гнева, който винаги се надигаше в гърдите ѝ, щом помислеше за него. Искаше да си го спомня с радост и любов.
      – Какво си помисли току-що? Стана тъжна.
      Тя се замисли дали да подмине въпроса, или да излъже. Можеше да му каже много неща.
      – Мислех за брат си. Той почина преди няколко години.
      – Той не просто е починал, Шелби – промълви Дрю тихо. – Патриша Кейн е наредила да го убият. Съжалявам за това. Още повече съжалявам, задето не мога да ти помогна да го докажеш. След смъртта на Кейн Карли успя да отмъкне лаптопа, който тя е използвала във Флорида. Не открихме нищо, което би могло да я свърже със смъртта на брат ти, макар че аз не се съмнявам, че тя стои зад това.
      – Аз също съжалявам. Той ми каза, че е напипал нещо голямо. Вярвам, че е открил някои от престъпленията, които тя е извършила. Но вече всичко е приключило. Патриша Кейн никога няма да получи справедливо възмездие. – Затова и Шелби се бе отказала да продължава. – Опитвам се да си спомням колко много го обичах, а не колко съм гневна, защото е умрял. Любовта ще го почете много по-истински от омразата.
      – Така ли мислиш? Не виждаш смисъл да се отмъщава за жертвите?
      Сърцето ѝ бе натежало като олово след смъртта му, но Шелби започваше да си спомня как бе живял брат ѝ. Много по-лесно беше да мисли за Джони с усмивка.
      – Мъртвите вече са намерили покой. Отмъщението не е нищо повече от егоистично преследване.
      – Защо го казваш? – Въпросът прозвуча чисто научно, но тя долови раздразнението, прокрадващо се в думите.
      Как би могла да накара мъж като Дрю Лолес да разбере?
      – Защото човекът, за когото искаме да отмъстим, би искал от нас да продължим живота си. Поне аз знам, че моят брат би желал. Той би искал да съм щастлива, а аз не мога да бъда, ако преследвам някакво отмъщение, което няма да ми го върне.
      – Но ти го преследваше. Преследваше Патриша Кейн.
      – Не, онова беше справедливост. Вие би трябвало да разбирате разликата. Опитвах се да разкрия истината за онази жена, за да ѝ попреча да го извърши отново. Истината определено си струва да я преследваш. За това моят брат е работил през целия си живот.
      Лолес вдигна чашата си.
      – Тогава да пием за брат ти.
      Тя чукна чашата си с неговата, сетне отпи от уискито с дълга доволна въздишка.
      – Това е истинско вълшебство. Може ли да узная колко е годишно?
      – Много по-възрастно от теб. – Той отново посочи към бюрото. – Да се преместим ли там?
      Шелби не искаше да се мести там. Бюрото беше прекалено официално, а тази част от кабинета изваждаше наяве друга страна от него.
      – Мисля, че ще се чувствам много по-удобно тук. Особено ако възнамерявате да ме заплашвате.
      Той я изгледа изучаващо за миг.
      – Защо да те заплашвам?
      – По навик. Изглежда, това сте свикнали да правите. – Да не би да бе забравил как преди няколко месеца я бе притиснал с адвокатите си?
      Дрю Лолес се пресегна и голямата му ръка се плъзна върху нейната.
      – Започнахме зле, аз и ти.
      Младата жена прикова поглед в него, надявайки се да почувства справедливия ѝ укор.
      – Вие ме излъгахте.
      Един от начините, които бе използвал, за да следи разследването ѝ, беше да се сприятели с нея в интернет, представяйки се за друг мъж. Тя бе започнала да изпитва удоволствие от разговорите с него. Той бе побързал да си признае, след като бе разбрал, че двамата стоят от една и съща страна на барикадата, но това все още я притесняваше.
      Домакинът ѝ потръпна, доказвайки, че притежава поне малко съвест.
      – Извинявам се за това. Ще има ли значение, ако призная, че се наслаждавах на онези разговори много повече, отколкото би трябвало?
      – Предполагам, че знам защо сте го направили. – Харесваше ѝ идеята, че той бе открил нещо значимо в онази обмяна на мнения. – Ще седнем ли?
      – Разбира се. Можеш да се настаниш където желаеш. Честно, аз също се чувствам по-удобно тук, но мислех да те впечатля с гледката, разкриваща се от бюрото ми.
      Силната му и топла ръка обгърна нейната. Той я поведе към дивана и галантно ѝ помогна да седне, след което се отпусна до нея.
      Може би това беше грешка. Беше много по-интимно да седят така един до друг, отколкото разделени от бюрото. Твърде лесно беше да забрави, че не е тук на приятелско посещение, когато той седеше до нея отпуснат и по-открит, отколкото някога го бе виждала. Без острата светлина лицето му се омекотяваше.
      Шелби кимна към колекцията от фигурки върху лавицата.
      – Ще бъда откровена. Изобщо не съм впечатлена от богатството, но Железният човек е някой, на когото се възхищавам.
      – Добре е да го зная. – Устните му се извиха в най-сладката усмивка. – Когато се държа като вбесяващ арогантен снобар, моите братя ме наричат Тони Старк.
      – Вие? Никога. – Досега бе познала само арогантния снобар. Очарователния секси гений определено беше много по-опасен.
      – О, много ме бива в това. Мога да бъда истински гадняр и маниерите ми често са непохватни. Мисля, че се дължи на годините, прекарани зад клавиатурата. Единиците и нулите не изискваха от мен да разбирам правилата на социалното общуване. Поради тази причина Райли е този, който се среща с клиентите. Сега, когато вече не се крием, смятам да ги оставя двамата с Бран да представляват компанията.
      Защо беше толкова открит с нея? Това бе малко възбуждащо. Този мъж беше известен с умението да държи устата си затворена, освен ако не се налагаше да говори. Това ли беше Дрю, когото Карли харесваше?
      – Някои хора смятат, че сте агорафоб. – Тя знаеше истината, но се чудеше дали той щеше да я признае.
      Дрю Лолес се втренчи за миг в Шелби, сякаш се опитваше да реши как да се справи с нея.
      – Разговорът ни записва ли се?
      Тя поклати глава. Това бе последното, което искаше той да си помисли. Щеше отново да се върне към нападателното си държание.
      – Няма да пиша статия за вас, господин Лолес. Тук съм само защото кой би отказал частен самолет и президентски апартамент в „Хилтън“? Освен това оценявам поканата за приема на Райли и Ели. Сигурна съм, че ще бъде великолепно. – Тя стана сериозна. – Научих си урока. Да не се забърквам с вас, ако не искам да се изгоря.
      Той отново потръпна.
      – Извинявам се за всички юридически гадости, с които те затрупах, но трябва да разбереш, че моето семейство е всичко за мен.
      – Не се опитвах да нараня семейството ви.
      – Опитваше се да получиш достъп до медицинските досиета на родителите ми.
      Шелби отпи още една глътка. Ето че най-после стигнаха до същността на въпроса. Тя щеше да обясни действията си. Той щеше да поиска да му се извини и да обещае, че повече няма да си пъха носа в делата на семейството му, и после ще бъде свободна да си тръгне.
      Можеше ли да се откаже от своята история? Истината за смъртта на родителите му стигаше много по-надълбоко. Боеше се, че това се отнасяше най-вече за Бенедикт. Тя беше някъде там и чакаше Шелби да бръкне под повърхността и да открие реалната истина. С нея винаги е било така. Още от дете, когато усетеше някаква интересна история, трябваше непременно да стигне до дъното. А това можеше да се окаже историята на живота ѝ. Вече бе решила да се покрие за месец или два, а после дискретно да започне да задава въпроси. Той не можеше вечно да я наблюдава.
      – Аз съм криминална журналистка. Това е интересно престъпление. Нямам намерение по никакъв начин да навредя на семейството ви, но понякога съществува по-дълбока истина, която може да помогне на другите.
      Пръстите му се стегнаха около чашата.
      – Предполагам, че историята е интересна. Но не съм сигурен как може да помогне на другите. Никой не чете онези истории за убийства, за да добие яснота. Четат ги заради пикантната възбуда.
      – За някои е така – съгласи се тя. – А някои се учат от тях. Освен това съществува и фактът, че понякога полицията греши. Не се случва често, но когато е извършена огромна несправедливост, не мислите ли, че ние трябва да търсим истината?
      – Това ли правеше с родителите ми? Търсеше истината?
      – Да. – Може би, ако наистина ѝ повярваше, той щеше да се отпусне.
      – Може ли да попитам защо реши да разследваш точно сега? Преди не си проявявала интерес. Преследваше единствено Патриша Кейн.
      – Знаете защо. – Шелби не проумяваше защо той го усукваше. Може би тя просто трябваше да го заяви на глас, за да не се налага да се преструват, че говорят за нещо друго. – Защото Патриша Кейн е уредила да убият баща ви. Тя, заедно с Филип Стратън и Стивън Касталано. Знаехте ли, че един наемен убиец руснак е бил в Далас през уикенда, когато баща ви е бил убит?
      Той рязко се изправи и се извърна от нея. Приближи се отново до бюрото. Шелби наблюдаваше как остави чашата си и взе нещо. Върна се отново при нея и ѝ подаде купчина документи и писалка.
      – Това е декларация за конфиденциалност. Ако този разговор продължи, трябва да я подпишеш.
      – За да нямам право никога да публикувам статия за родителите ви? – Шелби също се изправи. Тази среща се бе оказала точно това, което си мислеше – демонстрация на сила, за да я накара да замълчи. – Ще се въздържа, господин Лолес. А и това изглежда доста обемисто.
      – Наричай ме Дрю. А декларацията за конфиденциалност е в случай че откажеш да подпишеш останалата част от договора.
      – Какъв договор?
      – Този, с който те наемам, за да разследваш смъртта на родителите ми, да бъдеш техен официален биограф и мое гадже.
      Шелби го зяпна изумено и за миг се зачуди дали това не беше някой от онези яко откачени сънища, които понякога я спохождаха. Започваха съвършено нормално и изведнъж цъфваха извънземните.
      – Ще имам нужда от още едно питие.
     
     
     
     
      ГЛАВА 2
     
     
      Шелби се втренчи в договора. Особено в частта, опис­ваща всички правила за нейната „връзка“ с Дрю Лолес. И преди бе вършила доста работа под прикритие, но това беше нещо ново.
     
      Лицето Б ще проявява нежност и уважение към лицето А на всички обществени места и събирания в частен кръг с роднините и приятелите на лицето А.
      Лицето Б ще придружава лицето А на всички социални събития, включително се съгласява да дава интервюта и да се появява пред медиите с цел представянето на връзката им пред обществото.
      Лицето Б ще живее в дома на лицето А, когато е възможно, и ще демонстрира нормална, стабилна сексуална връзка. Съгласно този договор не се изисква лицето Б да има интимни отношения с лицето А.
      В замяна на създаването на илюзия за истинска връзка лицето А ще оказва помощ на лицето Б за всичките му разследвания и по никой начин няма да възпрепятства търсенето на истината, отнасяща се до смъртта на Бенедикт и Айрис Лолес. Лицето А ще финансира всички разследвания и допълнителни разходи в процеса по установяване на истината за престъпленията, извършени в нощта на 6 юни 1996 г.
     
      Младата жена вдигна глава към него. Той бе останал мълчалив, докато тя четеше договора. Е, разделите за поверителност. Тя нямаше да разкрива пред членовете на семейството му върху какво работи. Нямаше да разкрива пред никого, че отношенията ѝ с Дрю Лолес са договорни. Задължаваше се да информира Дрю Лолес за напредъка в работата си и да му позволява да я придружава, когато е възможно.
      В замяна щеше да се сдобие с парична компенсация и издател на книгата си, когато бъде завършена.
      – Защо? – В главата ѝ се въртяха милион въпроси, но това беше първият, който ѝ хрумна.
      – Защо съм избрал теб? Или защо е включена клаузата за привидна връзка помежду ни? – попита той, сякаш обсъждаше някаква научна тема, а не напълно фалшива връзка, в която щяха да правят фалшив секс.
      – Предполагам, и двете. – Опита се да прозвучи също толкова отегчено и невъзмутимо като него. Сякаш получаваше подобни предложения по три пъти седмично. Нищо особено. Тъкмо миналата седмица отрязах последния онлайн тип, приятелче.
      – Ти си умна и вече стигна по-близо до истината, отколкото аз след години работа. – Той се облегна назад, без да откъсва поглед от нея. – И си добра в работата под прикритие.
      – Защо не наемете онази охранителна фирма да направи разследването? Съдейки по това, което Карли ми каза, те са много добри. – А кланът Лолес имаше тесни връзки с „Маккей–Тагарт“, след като Мия беше омъжена за един от тях.
      Той кимна.
      – Да, те имат зад гърба си дългогодишен опит и разполагат с най-модерното техническо оборудване. Те са най-добрите в страната, но ти по нищо не им отстъпваш. Да, самата ти, без нищо друго.
      Шелби се надяваше, че не е видял как се бе изчервила.
      – Понякога един съсредоточен и целеустремен човек може да направи много повече, отколкото една компания. Те трябва да гледат в широкомащабен план. А аз се замислям за малките детайли.
      – Като например?
      – Като например факта, че баща ви си е записал час при зъболекар за деня, преди да извърши предполагаемото убийство на майка ви и да се самоубие. – Тя бе изучила подробно навиците на Бенедикт Лолес. Той е имал секретарка, но е предпочитал сам да се грижи за уговорките си, когато са били лични. Часът при лекаря е бил отбелязан в календара му, оцелял при пожара. Бил е оставен в колата му и е взет като доказателство.
      – Може би той просто се е разгневил – изтъкна Лолес логично. – Изгубил е самообладание и в пристъп на импулсивна ярост я е убил.
      Очевидно трябваше да му изложи всичко, което бе изровила.
      – Първо, Бенедикт Лолес не е имал досие за предишно домашно насилие. Обикновено има ескалация, която започва с малки изблици на насилие, водещи до финалната експлозия. Имате ли спомен някога баща ви да е удрял майка ви?
      Той си пое дълбоко дъх.
      – Никога. Баща ми беше много кротък и добър човек, но всички си имаме своите тайни. Аз бях дете. Възприемах родителите си през очите на дете, което ги обожава.
      – Доказателството не може да бъде отречено. Няма никакви доклади за насилие в семейството ви. И така, ако приемем, че баща ви не е бил нито импулсивен, нито избухлив, ще трябва да се съсредоточим върху самото престъпление. То е изисквало предварително планиране. Трябвало е да се купи оръжие. Няма никакви данни, че Бенедикт е притежавал оръжие седмица преди убийството. Ако е купил онзи пистолет с единствената цел да убие майка ви и да се самоубие, тогава защо ще си записва час при зъболекар за предишния ден и защо ще насрочва ремонт на колата за срядата преди убийството? Защо ще си губи времето за превозно средство, което никога повече няма да използва?
      – Може би е възнамерявал да нагласи нещата така, че да изглеждат като неуспешен грабеж?
      Нима Дрю наистина вярваше, че тя не бе разгледала и отхвърлила този сценарий?
      – Тогава защо ще блокира всички изходи и ще подпалва къщата? Искате ли да ми кажете защо се опитвате да откриете грешки и слаби места в теорията ми? Мислех, че сме на едно мнение по въпроса.
      – Аз просто играя ролята на адвокат на дявола. – Гласът му беше нисък, тялото – леко отпуснато. – И ти показвам защо написах този договор. Не бих могъл да водя този разговор с някой от служителите на „Маккей–Тагарт“. Щях да получа доклад и да бъда оставен сам да си правя логическите изводи.
      – Не знам, но ми се струва, че бихте могли да им платите достатъчно, за да си сътрудничите както ви е удобно.
      Той се засмя, дълбок, много секси смях.
      – Ще останеш изненадана. В сравнение с голямото момче аз приличам на пукхаво котенце. Освен това той е зет на сестра ми. Ако го наема да продължи разследването, ще се наложи той да издигне бизнес преграда между себе си и брат си. Семейството е всичко за Иън Тагарт. Предпочитам да не го поставям в ситуация, в която ще е принуден да избира между брат си и клиент. Мисля, че е по-вероятно аз да изгубя, а и не желая братята и сестра ми да знаят, че продължавам разследването, по причини, които ще ти обясня, ако подпишеш договора.
      Ако наистина беше сериозен, тя трябваше да се увери, че той разбира какво щеше да поиска от него.
      – Добре, донякъде мога да го разбера, но има и други детективи, които няма да пожелаят да напишат книга за откритията си. Вие изглеждахте абсолютно убеден, че не желаете журналистическо разследване. Трябва да разберете, господин Лолес, че аз ще искам тази история.
      – Което е именно причината, за да ти платя да я напишеш. И моля те, наричай ме Дрю. Ще бъде неловко, ако продължаваш да ме наричаш господин Лолес.
      Защото се предполагаше, че тя е неговото гадже.
      – А сега ми отговорете на другото „защо“. Защо е втората клауза? Защо трябва да се преструвам, че имаме интимна връзка?
      По лицето му пробяга замислена усмивка.
      – Защото може би ще е забавно?
      – Дрю! – Нямаше намерение да слуша саркастичните му забележки.
      – Вярвам, че всичко това може да се превърне в доста опасно споразумение. Искам през цялото време да бъда до теб. Ще се наложи да заминем за Далас. Не е голям проблем, тъй като в момента сестра ми и Бран живеят там. Искам да съм сигурен, че зад разследването ти стои цялата мощ на „4Л“. Ти си писателка на свободна практика. Ако двамата излизаме заедно, ще е напълно естествено да работиш в офисите на компанията, а и ще се чувстваш много удобно в кабинет в моята сграда. Но всички ще започнат да задават въпроси, ако просто предложа луксозно място за живеене на журналистка, с която нямам лични отношения. Не само служителите ми ще се опитат да разберат какво става, но и семейството ми ще чуе за това и ще пожелае да узнае истината.
      – Мислиш, че те ще повярват, че двамата внезапно сме се влюбили един в друг и живеем заедно?
      – Братята ми ще повярват. Те подозират, че от дълго време съм привлечен от теб – призна той. – И действително е така, но трябва да знаеш, че няма да те принуждавам за нищо.
      Шелби не се тревожеше за това. По-скоро беше малко обезпокоена, че тя щеше да бъде изкушената. Разбира се, мисълта да има зад гърба си ресурсите на „4Л“, бе повече от изкушаваща.
      – Ще имам нужда от няколко души, които ще знаят с какво точно се занимавам.
      Събеседникът ѝ кимна.
      – Вече съм подбрал малка група, която да ти помага. Дискретно, разбира се, но те са отлични в работата си. Ако някой се интересува, ще отговаряш, че да имаш на разположение едни от най-добрите компютърни специалисти, е едно от предимствата да си гадже на милиардер. Някои жени предпочитат диамантни, а ти – хакери.
      В действителност наистина го предпочиташе и се налагаше да му признае нещо.
      – Карли смята, че си падам по теб, така че може и да си прав, че близките ти ще повярват в прикритието ни.
      – Ако решиш да приемеш това предложение, ще изпратя някого да вземе багажа ти и тази вечер ще се настаниш при мен. В отделна стая, разбира се, но ще бъдем наблизо. Утре ще те представя на служителите и ще ти предоставя целия достъп, от който се нуждаеш. Освен това нашата връзка ще ми позволи да те защитавам.
      – Да ме защитаваш от какво? Те всички са мъртви, Дрю.
      Погледът му се насочи многозначително към декларацията за конфиденциалност.
      По дяволите. Този мъж щеше да я подлуди. Тя взе химикалката и я подписа.
      – Ето. Сега можеш да ме съдиш до дупка само ако някога проговоря за това.
      – Не искам да го правя – увери я той. – Бих предпочел да сме приятели.
      Тя беше толкова объркана. Очакваше срещата да бъде с хладен, практичен бизнесмен, а не с този малко самотен и невероятно привлекателен мъж.
      – Мислех, че ме мразиш.
      – Никога не съм те мразил, Шелби.
      – Доста се постара да изглежда така.
      Той се намръщи, но неясно как дори гримасата му беше неустоимо секси.
      – Както вече изтъкнах преди, не ме бива много в светското общуване. Не можеш ли да приемеш, че това е моят начин да те направя свой съюзник? Тогава не е нужно да сме в противникови лагери.
      Защо го намираше за толкова чаровен? От момента, в който бе научила историята му, тя беше малко обсебена от този мъж. В началото беше само заради историята на бедното момче, издигнало се до супер богаташ, един разказ за трагедията, превърнала се в триумф. А после, защото се бе изявил като голям гадняр.
      Сега виждаше една съвсем различна страна от този мъж. Дали ѝ казваше истината? Тя определено му вярваше. Да разтърсят целия ти свят до основи, би повлияло и върху най-милата и добра душа. Какъв би бил Дрю Лолес, ако родителите му не бяха умрели?
      – Добре, ще предпочета да повярвам, че ми казваш истината. Но все още не разбирам защо смяташ тази задача за толкова опасна.
      – Защото аз знам неща, които не са ти известни. Не намираш ли за интересен факта, че всички – Стратън, Касталано и Кейн – са умрели един след друг в рамките на две години?
      Намираше го, но със сигурност имаше обяснение за това. Прочела беше някои от медицинските доклади.
      – Стратън е бил болен от рак в последен стадий. Касталано е получил инфаркт, а Патриша Кейн е починала от свръхдоза.
      – Стратън умря две нощи, след като ми изпрати имейл, в който ме молеше да го посетя в Ню Йорк. Никога не съм го казвал на никого. Дори и на семейството си. Единствено Иън Тагарт го знае.
      Сякаш кръвта се смрази във вените ѝ.
      – Касталано е получил инфаркт в нощта, преди да говори с полицията.
      – А Кейн, която според Карли никога в живота си не е вземала наркотици, внезапно решила да се наслади на свръхдоза хероин. Да, всичко това е подозрително, при все това никой не се е усъмнил в първите два случая. Познато ли ти е името Франсин Уелс?
      Сърцето ѝ се разтуптя. Защо се насочваха в тази посока?
      – Предполагам, че е била любовница на баща ти.
      Лицето на Дрю се изопна.
      – Наистина си много добра. Доскоро не подозирах, че баща ми е изневерявал. Карли ли ти каза?
      – Категорично не. Никога не бих я питала. Не използвам приятелите си по този начин.
      Шелби се бе запознала с Карли, докато разследваше Патриша Кейн, но двете бяха станали близки приятелки. Карли беше една от малкото приятелки, които ѝ бяха останали. След смъртта на Джони тя се бе затворила в себе си. Не беше близка с баща си. Той ги бе напуснал, когато бе на дванайсет години, и оттогава много рядко го виждаше. Майка ѝ бе починала от рак преди пет години. Шелби се бе свила в черупката си и се бе съсредоточила върху работата. Съзнателно не бе разпитвала Карли за това, което знаеше, след като бе разбрала, че приятелката ѝ възнамеряваше да се омъжи за Бран Лолес.
      Дрю подмина думите ѝ с небрежно махване.
      – Тя има право да обсъжда случилото се с приятелите си. Наистина ли мислиш, че съм толкова властен и контролирам всичко и всички?
      Вече не беше сигурна какво да мисли за него.
      – Такава е репутацията ти.
      – Предполагам, че е вярно. Но много бързо се научих, че има някои неща, които не мога да контролирам. Моите зетьове и снахи определено са в тази категория. Дори не се и опитвам.
      – Тогава защо да крием тази мисия от тях? Знам, че каза, че съществувала някаква опасност, но досега това не те е спирало да използваш братята си. Райли ръководеше разследването на Касталано, а Бран се бе заел с Кейн.
      Той посочи с пръст към нея.
      – Да. Точно заради това. И като свидетелство за опасността двамата се сдобиха с огнестрелни рани. Няма да допусна някой от тях отново да бъде прострелян. Те имат съпруги и много скоро всички ще имат деца. Не мога да им позволя да рискуват живота си.
      – Значи, рискуваш моя?
      Челюстта му се стегна и той се изправи.
      – Надявах се, че няма да го възприемеш така. Затова искам да съм близо до теб. Знам, че няма да повярваш, но аз си служа много добре с огнестрелно оръжие и съм обучаван от най-добрия. Това е една от причините за нашето прикритие. Мога да остана близо до теб и никой няма да задава въпроси.
      Тя поклати глава.
      – Просто те дразнех. Рискът е част от моята работа. Свикнала съм, макар че бих искала да разбера откъде идва този риск.
      Тялото му се движеше грациозно, докато кръстосваше кабинета.
      – Защо си поискала докладите от аутопсията на родителите ми?
      Това беше тема, към която се налагаше да подходи тактично.
      – Рутинна практика. Исках да прочета докладите, за да се уверя, че няма да изскочи нещо странно. Когато разследвам престъпление, винаги започвам с докладите.
      – Какво търсеше?
      Младата жена се поколеба. Ако отправеше фалшиви обвинения, можеше да причини болка на този мъж, а той бе преживял достатъчно. Въпреки че се бе държал като негодник, тя не желаеше да му причинява допълнителна болка, ако можеше да му я спести.
      – Имаше определени несъответствия между един от първоначалните документи и официалния доклад.
      – Имало е първоначален документ? Извинявам се, но за пръв път чувам за това. Когато наех „Маккей–Тагарт“, ги помолих да се съсредоточат върху заподозрените, не върху жертвите.
      Това беше грешка, която повечето хора правеха. Тя винаги се стремеше да получи цялостна картина на престъплението, да се разрови из най-малкото доказателство.
      – Открих само едно копие от него, докато преглеждах полицейското досие. Не са го сканирали. По време на убийството на родителите ти съдебният патолог е работил съвместно със стажант-лекарка. Тя е изготвила първоначалния доклад. Тъй като телата са били много обгорени, повечето от замерванията ѝ са били върху останалите кости. По този начин са пресметнали височината. Всъщност са използвали зъболекарските картони, за да идентифицират труповете, но стажантката е направила доста задълбочено проучване.
      – Добре. Тя открила ли е нещо, което е убягнало на патолога?
      – Не точно. Размерите на женските бедрени кости са били по-къси с три сантиметра от тези в официалния доклад. – Шелби не беше сигурна кога точно го бе осъзнала. Отначало само бе хвърлила едно око на размерите на костите на Айрис Лолес. Наложило се бе да прегледа докладите по-обстойно, докато открие несъответствието.
      – Много бих искал да видя онзи доклад. – Гласът му бе станал по-дълбок.
      – Трябваше да върна оригиналния доклад, но направих снимка с телефона. Със сигурност мога да ти направя копие. Не е трудно да получиш официалния доклад.
      – Бих желал да видя оригинала – настоя той. – Можем да отидем в Далас на гости на Бран и Карли. Докато сме там, можеш да ме заведеш в архива и да ми покажеш какво си открила. Ще си готова ли да тръгнеш следващата седмица?
      – Еха. Ще бъда повече от щастлива да те заведа в архива и да ти покажа на какво съм се натъкнала, но ти осъзнаваш ли какво означава това? Би могло да се окаже просто грешка или да е нещо много голямо.
      – Майка ми беше по-висока от Франсин Уелс. Дали бедрената кост ще пасне на тази на Франсин Уелс?
      Стомахът ѝ се преобърна.
      – Може би. Не зная. Не съм проверявала.
      – А би трябвало, защото истината е, че майка ми е жива, а Франсин е жената, която е умряла през онази нощ. Искам да ми помогнеш да докажа, че майка ми е убийца.
      И изведнъж нищо друго нямаше значение. Това беше велика история и Шелби за нищо на света нямаше да я изпусне. Дори привличането, което изпитваше към мъжа пред нея, нямаше значение. Можеше да го пренебрегне.
      – Ще ти помогна. – Наведе се и се подписа върху договора. Знаеше, че би трябвало първо да го даде на адвокат да го провери, но това нямаше значение. Тя щеше да напише тази история.
      И щеше да помогне на семейство Лолес най-после да постигне справедливост.
     
      * * *

      Дрю затвори вратата на апартамента за гости, изпълнен с емоция, която можеше да опише като задоволство.
      Тя беше тук. Беше в дома му и бе подписала договора. Дори не го бе прочела целия. Шелби Гейтс се нуждаеше от закрилник и Дрю започваше да се чуди защо да не бъде той.
      Да, в края на това конкретно приключение тя щеше да му е бясна, но ако ѝ покажеше колко хубав би могъл да направи живота ѝ, тя въпреки всичко би могла да остане с него.
      Разбира се, трябваше да се увери, че тя няма да продължи да затваря вратата помежду им, без значение колко мило го бе сторила.
      – Лека нощ, Дрю – бе промълвила с уморена усмивка. – Нямам търпение да работя с теб.
      Той бе кимнал и се бе съгласил, без да изрече това, което в действителност се въртеше в ума му. А аз нямам търпение да те отведа в леглото, да разтворя краката ти и да открия точно колко си страстна. Не. Не го бе казал. Беше се сдържал. Братята му щяха да се гордеят с него. Беше се съгласил и ѝ бе позволил да затвори вратата, защото никой от близките му не беше у дома. Бяха само той и Хач, който вече знаеше, че двамата не спят заедно.
      Все още.
      Дрю слезе по стълбите, уверен, че щяха да изминат часове, преди да заспи. По природа той беше нощна птица, но в последно време много по-често избягваше да спи. Напоследък, когато сънят го обореше, той сънуваше миналото. Мислил бе, че сънищата ще престанат, след като се справи със Стратън, Касталано и Кейн. Никога не си бе представял, че го дебнеше още по-страшен кошмар.
      Трябваше да свърши малко работа. Екипът му тестваше бета версията на новата му „файъруол“ . Щеше да бъде забавно, ако откриеше начин да пробие собствената си защитна система. Така работеше той. Изграждаше нещо, правеше го красиво и силно, а после го унищожаваше тухла по тухла, докато не стигнеше до основите и не започнеше отново да го гради. Този път по-силно, по-бързо и по-трудно за преодоляване.
      Още един от уроците, научени в детството.
      – Тя настани ли се? – попита ленив глас.
      Той спря по средата на всекидневната. Това беше последната стая преди кабинета му. Почти бе стигнал до него, но очевидно Хач още не се бе оттеглил в стаята си за през нощта. Дрю се обърна и забеляза наставника си, излегнат върху безбожно скъпата софа, която декораторът бе обявил за най-елегантната мебел, съществувала на земята.
      – Тя е в апартамента за гости. Не я дразни.
      Хач седна изправен.
      – И откога дразня красивите дами? – Приглади с ръка косата си назад. – Предполагам, че това означава, че е подписала договора.
      – Да. – И той разполагаше с доста малко време, за да обсъдят как ще функционира тяхната „връзка“. – И тя вече е открила доказателство, че тялото, което погребахме, не е било на майка ми.
      Дори в полумрака на стаята Дрю видя как лицето на Хач пребледня.
      – Все още би могло да е грешка.
      Дрю се застави да не завърти очи.
      – Значи, и фактът, че Карли идеално описа Айрис в полицията, е просто съвпадение?
      Хач стана, тялото му направо трепереше от яд.
      – Може би. Тя призна, че в стаята е било тъмно и току-що е била видяла да застрелват любовника ѝ. Карли е била видяла портрета, който Патриша е държала в кабинета си. Може би умът ѝ се е отплеснал натам. Защо иначе ще описва Айрис толкова млада? Жената на полицейската скица беше поне с петнайсет години по-млада, отколкото сега би била Айрис.
      Самата мисъл за онзи портрет го караше да потреперва. Бяха открили портрета на тяхната майка в нощта, когато Бран бе проникнал в личния кабинет на Патриша, за да търси файловете, които щяха да докажат, че гуруто на Америка по стил и начин на живот бе взела участие в убийството на родителите им. Портретът беше зловещо присъствие в стаята.
      Огромна умора налегна Дрю и той съжали, че все още не е с Шелби в кабинета си. Или в сепарето в малкото полутъмно италианско ресторантче, където я бе завел след това. Тя бе описала детективските си методи и бе разказала как се е заела с журналистика. Той съзнателно бе отбягвал темата за случая на родителите му, защото искаше да научи повече за нея. Вече знаеше всичко това, но беше съвсем различно да чуе историята от нея самата, отколкото да я чете от компютърния файл. Очите ѝ светваха, когато заговореше за работата си. Тя беше страстна жена. И невероятно чаровна.
      Караше го да се смее.
      Трябваше да остане там с нея.
      – Карли не е виждала онзи портрет, Хач. Само Бран влезе в онази стая. Карли остана отвън.
      – Забравих за това – призна Хач. – Но това все още не обяснява защо Айрис е изглеждала толкова млада.
      Дрю призова на помощ всеки грам от търпението си. Това беше Хач и той беше влюбен в Айрис. Дрю го бе разбрал много отдавна. Когато се бе появил на прага на Хач, бе видял колко дълбоко бе пропаднал някогашният приятел на баща му. Той се бе свлякъл от висотата на милионите в една долнопробна мотелска стая, за която плащаше всяка седмица. Дрю го бе заварил пиян и на път да се срещне със Създателя си. Освен това бе намерил една-единствена снимка. На нея се виждаше Айрис Лолес в цялото ѝ великолепие. Облечена беше в коктейлна рокля и се усмихваше на този, който държеше фотоапарата, сякаш нямаше търпение да го погълне без остатък.
      – Ботоксът и добрата пластична хирургия могат да обяснят защо не се е състарила. – И дяволът. Не би се учудил, ако онази жена е сключила сделка с дявола. В замяна на вечна младост аз, Айрис Лолес, ще изям собствените си деца. – Знаеш, че тя винаги е била суетна.
      – Обичаше да изглежда добре. Беше красива жена – рече Хач с равнодушен глас.
      – Разбирам, че си бил привързан към нея. – Нямаше желание да слуша хленченето на Хач за изгубената му любов. – Но нали ти е ясно, че тя е имала любовна връзка с Патриша. И тази афера навярно е започнала доста време, преди тя убие баща ми и Франсин.
      – Да, ясно ми е. Не си мисли, че още съм влюбен в тази жена.
      Но Дрю се питаше дали наистина е така.
      – Ти си знаел за Франсин. Знаеш ли кога е започнало? Очевидно майка ми е открила за изневярата. Предполагам, че тъкмо заради това е решила Франсин да заеме мястото ѝ.
      Хач прекоси всекидневната, за да отиде до бара.
      – Понякога ми се струва, че нищо не знам.
      Не му бяха нужни угризенията на Хач. Нужно му бе това, което възрастният мъж знаеше.
      – Кога ти каза баща ми за Франсин?
      – Наистина ли искаш да знаеш?
      – Трябва.
      – Разбрах, когато той ме попита дали познавам някой добър адвокат по бракоразводни дела.
      Дрю имаше чувството, че някой го ритна в корема.
      – Той е смятал да ни изостави?
      Хач остави бутилката.
      – Никога. – Приближи се до Дрю. – Не си го помисляй нито за секунда. Баща ти никога не би те изоставил. Той искаше най-добрия адвокат, защото желаеше да получи пълно попечителство над теб и братята и сестра ти.
      – Колко дълго е продължила тази връзка?
      – Около година. – Хач примирено въздъхна. – Двамата работеха заедно малко по-дълго от това. Франсин беше от хората, които обичам да наричам наивни глупаци.
      – Аха, ами и баща ми е бил такъв.
      – Той гледаше различно на света. Ели много ми напомня за него.
      Защото Ели бе загрижена за нещо много повече от пари или власт. Тя искаше да промени живота на служителите си, да го направи по-добър. Баща му копнееше да направи целия свят по-добро място за живеене. И именно заради това е бил убит. Още в зората на интернета той бе изобретил начин да го направи по-достъпен, но предпочел да не продава технологията. Искал да бъде безплатна. След смъртта му членовете на борда на компанията, която баща му бе помогнал да се основе, присвоили акциите му и ги поделили помежду си. След това продали компанията и технологията за милиони долари.
      А Дрю и двамата му братя и сестра им бяха изпратени в приемни семейства, защото на света не бе останал никой, който да се погрижи за тях.
      Дрю се опита да се отърси от мрачното и болезнено чувство, което го обземаше, когато мислеше за онези години.
      – Да, Ели прилича много на баща ни с изключение на това, че тя е имала в живота си неколцина души, които никога не са позволили на някого да се възползва от нея.
      – Знам, че разочаровах баща ти. Мисля за това през всеки шибан ден от живота си. – Той се запъти отново към бара. Това беше щастливото убежище на Хач.
      Нямаше нищо щастливо в този разговор.
      – Нямах предвид това. Не те обвинявах. Ти не би могъл да знаеш.
      – Мамка му, трябваше да зная.
      – Когато той те е попитал за адвокат, казал ли ти е защо е имал любовница? Трябва да попитам, защото в моите спомени родителите ми бяха щастливи. Те никога не са се карали пред нас.
      – Бенедикт ми е казвал, че е имало скандали, но аз никога не съм му вярвал. Айрис винаги изглеждаше толкова нежна и овладяна. Сега разбирам, че всичко е било преструвка. Тя отлично умееше да се нагажда към нуждите на някого другиго.
      Дрю знаеше причината за това.
      – Смятам, че социопатите имат способността да преценяват хората и могат да приличат на хамелеони. Спомням си, че беше добра майка. С изключение на това, че ненавиждаше да ѝ разрошват косата, тя отлично се грижеше за нас.
      – Тя искаше всички да признаят колко е съвършена – съгласи се Хач.
      – За какво са се карали родителите ми?
      – Тя най-вече го обвиняваше, че е съсипал кариерата ѝ, когато е забременяла, но трябва да знаеш, че Брандън и Мия бяха заченати, защото тя се опитваше да го задържи при себе си. Аферата с Франсин беше първата изневяра, за която знам, но той не за пръв път говореше за развод.
      Малко по малко започваше да му се изяснява.
      – Значи, те са говорили за раздяла, след като Райли се е родил?
      – Мисля, че по онова време им беше много трудно. Тогава ние не работехме заедно, така че не съм напълно сигурен какво се е случило, но Бенедикт ми каза, че двамата тъкмо се разбрали да се разведат, когато Айрис забременяла с Бран.
      – Това трябва да е било по времето, когато компанията е била основана. Ти си включил татко.
      Хач кимна.
      – Аха, майка ти много я биваше да избира победителя. Е, по-скоро да избере някого, който има потенциал да спечели много пари. Тя винаги е говорила колко богат може да бъде баща ти, ако се концентрира само върху това, което е наистина важно.
      – И когато той не го е направил, тя се е отървала от него.
      – Предполагам.
      – Ти защо си бил привлечен от нея?
      – Тя беше красива. – Хач отпи щедра глътка от бърбъна. – А в някои отношения аз завиждах на баща ти. Не знам. Предполагам, че някак си съм искал да бъда като него. Той беше много по-добър човек от мен.
      – И ти не си знаел за любовната ѝ връзка с Патриша?
      Хач потрепери.
      – Господи, не. Честно, не знаех нищо за това, докато не намерихме онзи портрет, но сега много неща придобиват смисъл. Накрая тя прекарваше много време с Патриша. Те обсъждаха създаването на компания, която после се превърна в „Кейн Груп“.
      – Винаги ми се е струвало като ирония на съдбата, че Патриша е успяла да заимства идеите на моята майка... идеите на Айрис и да създаде своя компания. Имаше една жена, която ръководеше комуната за сираци, в която бяхме изпратени двамата с Райли. Тя беше страхотна пекарка. Сигурно съм наддал няколко килограма, докато бях там. Тя обожаваше Патриша Кейн. Твърдеше, че никъде не можела да намери рецепта за по-вкусни курабийки с канела от нейните.
      – Да, питах се и за това. Предполага се, че готварските ѝ книги са изгорели в пожара. Подозирах, че Патриша преди това ги е бил взела назаем или нещо подобно. Сега вече знаем, че Айрис ги е взела със себе си – обясни Хач. – Винаги ми е било чудно как убиецът е преодолял алармата. Баща ти разполагаше с високотехнологична охранителна система. Полицаите навярно са повярвали в това, в което Айрис е искала да ги накара да повярват, затова не са се усъмнили, но баща ти беше човек на навика. Той винаги включваше алармата, след като всички се приберяха у дома. Така трябва да е било и през онази нощ. Айрис или сама я е изключила, или е съобщила кода на убиеца.
      – Шелби е открила кой е бил убиецът. – На „Маккей–Тагарт“ бяха потребни седмици работа, за да го установят, а те разполагаха с безброй контакти с ЦРУ.
      – Тя е умно момиче – въздъхна Хач. – Макар че не е достатъчно умна, щом е подписала договора. Поне прочете ли го?
      Дрю никога нямаше да го признае, но бе затаил дъх, когато тя бе взела онзи договор в ръка. Вътре фигурираше всичко. Това, което възнамеряваше да направи, бе написано в договора. Нямаше да бъде честно, ако не беше така.
      – Не. Не и целия договор. Мисля, че има представа за основното, но едва ли знае какво действително пише в договора и какво точно означава. В противен случай никога нямаше да го подпише.
      – Е, това беше много хитро. Да съставиш толкова дълъг договор, че тя в действителност да няма възможност да го прочете, сетне да размахаш под носа ѝ единственото нещо, което тя иска, и практически да не ѝ оставиш време да помисли. Кажи ми защо наистина включи клаузата за интимната приятелка?
      – Нужно е тя да работи близо до мен. Искам я в „4Л“, а ти отлично знаеш как клюкарстват служителите. Сега ще могат да си шушукат за аферата ми с Шелби и няма да търсят истинската причина, поради която тя е тук.
      Очите на Хач се присвиха.
      – През цялата вечер бях откровен с теб. Мисля, че и ти ми дължиш малко откровеност.
      – Добре. Смятам, че ако я вкарам в леглото, тя ще е по-склонна да ми се подчини, когато моментът настъпи. Ще се чувства по-близка с мен и това може да има значение, ако Айрис разбере, че не съм престанал да разследвам.
      – Или тя ще бъде толкова луда по теб, че ще направи всичко, което ѝ кажеш. Това ли ми казваш? Искаш да си сигурен, че тя ще остане близо до теб, за да защити прикритието ти, и смяташ, че това ще я накара да спи с теб.
      – Никога не съм твърдял, че тя не ме привлича. – Не беше сигурен накъде бие Хач с всички тези въпроси, но не му се нравеше начинът, по който те го караха да се чувства.
      – Но при все това възнамеряваш да я използваш.
      Ръцете на Дрю се стиснаха в юмруци.
      – Кажи ми, че ти не би направил същото. Не мога да позволя на онази жена да си живее необезпокоявано някъде. Тя е в безопасност и щастлива, а ние прекарахме години в ада. Баща ми умря, защото тя е решила, че иска малко повече мангизи.
      – О, Дрю, ти не ме разбра. Не те обвинявам, че искаш да отмъстиш на майка си. Тя започна тази война и прекалено много години е живяла на спокойствие. Просто се тревожа, че ако нещо се случи с Шелби, ти никога няма да можеш да се възстановиш.
      – Ще се постарая да съм сигурен, че нищо няма да се случи. След като открия къде е Айрис, Шелби ще бъде вън от играта. – Той щеше да я изпрати на някое безопасно място и сам да се справи със ситуацията. Щеше да се позове на онази ужасна клауза, която тя бе пропуснала, и нямаше да му се пречка.
      – Ти наистина ли вярваш, че можеш да контролираш онази червенокоска? – За пръв път от седмици устните на Хач се извиха в развеселена усмивка. – Би било забавно да го наблюдавам. – Възрастният мъж кимна и се запъти към стълбите. – Мисля да си лягам. Ще се отдръпна и ще те оставя да правиш онова, което смяташ за нужно. Но ако се стигне до това, мислиш ли, че наистина ще можеш да го сториш?
      – Да сторя какво?
      – Да убиеш Айрис? Това е единственото решение, което виждам. Не си представям, че ще я изобличиш. Това твърде много би наранило семейството. Затова предполагам, че се захващаш с този план с намерението да убиеш майка си.
      Дрю усети как челюстта му се стяга.
      – Не съм мислил толкова напред. Първо трябва да я намеря.
      Хач леко поклати глава.
      – Тази вечер това е вторият път, когато ме излъга. Наспи се добре, Дрю. И утре е ден за заговори.
      Дрю проследи с поглед как Хач се изкачи по стълбите.
      Винаги бяха сравнявали Дрю с баща му, но в този миг внезапно се изплаши, че може би малко прилича и на майка си. Мисълта никак не му се понрави.
      Влезе в кабинета си. Тази вечер нямаше да има сън за него.