Три целувки

Автор: Катрин Панкол
Жанр: Проза
ISBN 978-619-02-0241-7
Издателство:  Колибри
Корица: Меки
Стр. 624

Очаква се на пазара - 08,06,2018 г.

След шумния успех на трилогията „Жълтите очи на крокодилите“, „Бавният валс на костенурките“ и „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ (ИК „Колибри“, 2011-2013), от която са продадени над шест милиона екземпляра, и на трите тома на „Muchachas“ (ИК „Колибри“, 2014-2015), Катрин Панкол отново ни среща със своите герои. Техните съдби се вият, преплитат се, белязани от заговори, предателства, измами, полуистини, семейни тайни, ала също от надежди, споделени чувства и малки, но тъй важни победи. Стела се съмнява в любовта на Адриан, който става все по-непроницаем. Елена готви своето отмъщение. Сянката на Рей Валенти още тегне над Сен Шалан. Свръхнадареният Младши разгръща способностите си. Ортанс е на път да осъществи мечтата си във висшата мода. Тук са Жозефин, Зое, Калипсо, Том и редом с тях нови персонажи, предопределени да изиграят своята роля в окончателната развръзка на тази увлекателна и пълна с живот сага.


Катрин Панкол - „Три целувки“
Седем и десет. Будилникът звъни. Ръцете на Мики Маус започват да се клатят и закриват циферблата, тъничките му крачка потропват. Get up, get up, гъгне през нос той. Стела тупва Мики по главата, отваря очи.
Веднага ги затваря отново.
Стиска с все сили клепки. Опасност, опасност. Не бива да мърда. Трябва да затаи дъх. Да не докосва с левия лакът възглавницата, десният да стои долепен до хълбока. Да не почесва клепача, който я сърби. Да се преструва на заспала, все едно я няма, все едно че не тя трепери под завивките.
Той се е завърнал.
Топки памук запушват гърлото ѝ. Не е възможно, няма как да се е върнал. Успокой се, всичко е наред. През септември Том постъпи в колежа и всичко мина като по вода, само че вече използва нови думи и нов гел за коса. Адриан работи във „Ферай“, Едмон Куртоа му поверява все повече задачи, въвежда го в управлението, запознава го с пазарите, той вече пътува в чужбина. Неотдавна получи френски, европейски паспорт на името на Адриан Козюлино. „Аз съм гражданин на света“, казва той, стискайки в ръце скъпоценния документ. Купил си е сребристосива вратовръзка, морскосин костюм, бели ризи с италианска яка. А също и дипломатическо куфарче. Леони носи поли на цветя, къси блузки с дантела, прехласва се при вида на синеглав синигер, на отронил се от дървото червен лист, който се рее из въздуха, бродира, обшива с галон поредния пачуърк в ателието.
Сюзон потрива кръста си и се оплаква, че не може да се навежда, чете „Франс Диманш“, Джони си имал неприятности, Ванеса му го връщала тъпкано, Мишел Обама обира точките! На връщане от пазар Жорж обсъжда клюките в Сен Шалан, грижи се за градината, за гората, за животните, за зеленчуците, в неделя сапунисва червеното Рено Канго, а след това се тръшва на дивана пред телевизора да гледа новините.
Всеки си е на мястото.
Всичко е наред и аз съм добре.
Преди да отвори очи, тя брои, едно, две, три... Сторило ми се е. Сама съм си виновна, постоянно се боя да не би да се върне.
Рей Валенти е мъртъв. Загина в огъня. Не забравяй това.
Дали причината не е обаждането на нотариуса?
Каза, че имал нещо ново за нас и трябвало да ни види.
Това никак не ѝ харесва.
Снощи преяде. Ноемврийската вечер беше като лятна, топъл вятър галеше земята, кучетата се излежаваха, провесили езици, ще полеем важна сделка, беше казал Адриан, хайде да вечеряме навън, ще запалим свещи, ще гърмим шампанско! Той плесна с ръце, подредиха масата на терасата мълниеносно като в анимационен филм. Извадиха приборите, чашите, чиниите, хляба, виното, сиренето, салатата, колбасите, шунката, киселите краставички и доматите, тенджерата с приготвеното от Сюзон ядене, постлаха покривката на бели и червени квадрати, Том добави бисквити и шоколадов сладолед. Седнаха, отвориха бутилка „Макон“, пиха за любовта, за живота, глупости! сопна им се
Том, в живота и любовта човек никога не знае! Ето защо пиха за магаретата, за костенурките, за папагала, за прасето, за кокошките, за пилетата, за картофите, за кучетата, които бяха наобиколили тенджерата, а от муцуните им течаха лиги, пожелаха
си добър апетит, все едно обявяваха война, вирнали вилици към небето, забили лакти в масата. Нахвърлиха се на чиниите като невидели, справиха се набързо с говеждото с лимонов сос, разчупваха франзелите, смучеха с мазни устни потопените в соса къшеи, отвориха втора бутилка вино, хайде да сипят малко и на Том, та да се убеди, че все пак по го бива от кока-колата, взеха си по една топка сладолед, с пъшкане гладеха препълнените си кореми, ох, много ядоха. Наложи се тя да разхлаби колана си с две дупки и да разкопчае скришом сутиена. Вече бяха на зимно часово време и в тъмното нямаше проблеми. Станала съм дебела като крава, помисли си тя. Срамуваше се. Идеше ѝ да се зашлеви. От утре никакво ядене, край, заклевам се, защо се тъпча така? Адриан ѝ подаде ръка над масата, но тя нямаше сили да я хване, той я погледна усмихнато, с онази негова тънка, тъй тънка усмивка, която казва хайде,