Автор: Йоханес Хинрих фон Борстел
Жанр: Наука
ISBN 978-619-02-0234-9
Издателство: Колибри
Корица: Меки
Стр. 296
Очаква се на пазара - 25,05,2018 г.
Нашето сърце
работи неуморно, без да спира нито секунда. Но как да му се отплатим за
този самоотвержен подвиг? Единствено като се грижим за него – от мига, в
който е затуптяло в гърдите ни.
На достъпен език, с хумор, съчетавайки научната материя с епизоди от практиката си, авторът ни повежда към тайните на нашия най-важен и предан орган.
От тази книга ще научите:
- Как е устроено сърцето и как функционират пътните му артерии?
- Какво представляват най-честите сърдечно-съдови заболявания и как да намалим риска от тях?
- Защо не трябва да играем „руска рулетка“ със сърцето?
- Каква е връзката на храненето, спортуването и секса със сърдечно-съдовата система?
- Какво се случва при „разбито от любов сърце»?... И още много интересни неща.
Книгата е увлекателен и полезен разказ за всички, които желаят да се потопят в едно популярно, но систематизирано знание за здравето на нашето тяло.
На достъпен език, с хумор, съчетавайки научната материя с епизоди от практиката си, авторът ни повежда към тайните на нашия най-важен и предан орган.
От тази книга ще научите:
- Как е устроено сърцето и как функционират пътните му артерии?
- Какво представляват най-честите сърдечно-съдови заболявания и как да намалим риска от тях?
- Защо не трябва да играем „руска рулетка“ със сърцето?
- Каква е връзката на храненето, спортуването и секса със сърдечно-съдовата система?
- Какво се случва при „разбито от любов сърце»?... И още много интересни неща.
Книгата е увлекателен и полезен разказ за всички, които желаят да се потопят в едно популярно, но систематизирано знание за здравето на нашето тяло.
Йоханес Хинрих фон Борстел - „Тупти, сърце“
Нероденото сърце
В театъра обикновено първо действие започва с представянето на персонажите. Разрешете ми да ви го представя: ембрионалния сърдечен апарат. Нищо повече от клетки на буци. Малко след оплождането на яйцеклетката, от която започва доста сложното развитие на ембриона, се полага основата и на едно нормално работещо сърце. Впрочем това, което може да се види след малко по-малко от три седмици, няма много общо с функциониращото сърце. Вижда се не повече от едва забележимо струпване на клетки: така наречената кардиогенна плоча. Тя образува две нишки, които се доразвиват в тръбички.
В същото време вече се оформя и сърдечната обвивка, перикардът, в която продължава да се развива сърдечният апарат. По-късно перикардът обгръща и порасналото сърце. В неговата вътрешност успоредните една на друга тръбички се срастват в едно цяло и образуват голяма сърдечна тръба. Тя се удължава и в крайна сметка се нагъва. И макар че нещото, което се оформя при този процес, изглежда съвсем различно от това, с което си служат ловците, самият процес се нарича „образуване на примка“.
С това обаче развитието на сърцето изобщо не е приключило. Тъй като впоследствие нашият сърдечен орган се сдобива с уши, с които той, разбира се, не може да чува. Сполучлива имитация от рода на плюшените заешки уши, които са толкова популярни на предсватбените момински партита. Точната функция на тези сърдечни уши, които не са нищо повече от торбоподобни изпъкналости на предсърдието на сърцето, не е изяснена. Това, което се знае, е, че те отговарят за отделянето на хормон, който по-късно стимулира отделянето на урина. Така че нашето сърце не само помпи кръв, но ни помага и при пишкането. Междувременно от оплождането е минал почти месец и сърдечният апарат вече може да бъде разделен на предсърдна и камерна област. Образуват се предходниците на сърдечните клапи и на преградата, която разделя дясната и лявата сърдечна половина. При ембриона обаче до няколко дни след раждането преградата не е напълно затворена. Всъщност между дясното и лявото предсърдие има овален отвор, или foramen ovale. През този отвор протича кръв от дясното в лявото предсърдие и по-нататък – в тялото на ембриона. Защо се случва това ли? Причината е проста: ембрионът все още не може да диша самостоятелно. Следователно не би имало смисъл кръвта бавно да преминава през белия дроб. Прекият път ѝ е напълно достатъчен. Резултатът, който се получава в края на описаното развитие, е: отвън опаковано с мускули, а отвътре – кухо (така че някак си прилича на един бивш губернатор на Калифорния).
Новороденото сърце
Сърцето на новороденото дете видимо се различава от сърцето на възрастния. По големина то е горе-долу колкото орехче и работи доста по-бързо. Бие до 150 пъти в минута, и то без участието на никакъв спорт, просто така. Това е около два пъти по-бързо, отколкото при възрастните. Причината: сърцето е все още много малко и при всяко свиване изтласква съвсем малко кръв. И тъй като междувременно то е започнало да функционира напълно самостоятелно, в дните след раждането foramen ovale се затваря. Последиците: дясната сърдечна половина помпи кръвта в белодробния (малкия) кръг на кръвообращението, а лявата – в тялото на новороденото (в големия кръг на кръвообращението).
Обикновено в театралната драма на този етап вече се откроява първият конфликт. Така е и при сърцето. Понеже, ако в неговото развитие нещо много жестоко се е объркало, то се проявява сега. Наистина предродилната диагностика по нашите географски ширини е много добра, но за жалост, не е съвършена. Когато преслушва болно детско сърце, понякога лекарят доловя звуци, които подсказват за сърдечен дефект.
Най-често срещаният е така нареченият дефект на сърдечната преграда, при който в преградата между двете камери има отвор. В най-лошия случай животът на детето започва направо със сърдечна операция. Но това зависи от големината на отвора. По-малките дефекти може да зараснат изцяло без терапия и ако новороденото е жизнено, обикновено не съществува екстремна опасност за живота му. Решаващо в такива случаи е дали детските органи получават достатъчно кислород. Ако случаят е такъв, то родителите и най-вече малкото дребосъче могат за момента донякъде успокоено да си отдъхнат.
Силното сърце
Нероденото сърце
В театъра обикновено първо действие започва с представянето на персонажите. Разрешете ми да ви го представя: ембрионалния сърдечен апарат. Нищо повече от клетки на буци. Малко след оплождането на яйцеклетката, от която започва доста сложното развитие на ембриона, се полага основата и на едно нормално работещо сърце. Впрочем това, което може да се види след малко по-малко от три седмици, няма много общо с функциониращото сърце. Вижда се не повече от едва забележимо струпване на клетки: така наречената кардиогенна плоча. Тя образува две нишки, които се доразвиват в тръбички.
В същото време вече се оформя и сърдечната обвивка, перикардът, в която продължава да се развива сърдечният апарат. По-късно перикардът обгръща и порасналото сърце. В неговата вътрешност успоредните една на друга тръбички се срастват в едно цяло и образуват голяма сърдечна тръба. Тя се удължава и в крайна сметка се нагъва. И макар че нещото, което се оформя при този процес, изглежда съвсем различно от това, с което си служат ловците, самият процес се нарича „образуване на примка“.
С това обаче развитието на сърцето изобщо не е приключило. Тъй като впоследствие нашият сърдечен орган се сдобива с уши, с които той, разбира се, не може да чува. Сполучлива имитация от рода на плюшените заешки уши, които са толкова популярни на предсватбените момински партита. Точната функция на тези сърдечни уши, които не са нищо повече от торбоподобни изпъкналости на предсърдието на сърцето, не е изяснена. Това, което се знае, е, че те отговарят за отделянето на хормон, който по-късно стимулира отделянето на урина. Така че нашето сърце не само помпи кръв, но ни помага и при пишкането. Междувременно от оплождането е минал почти месец и сърдечният апарат вече може да бъде разделен на предсърдна и камерна област. Образуват се предходниците на сърдечните клапи и на преградата, която разделя дясната и лявата сърдечна половина. При ембриона обаче до няколко дни след раждането преградата не е напълно затворена. Всъщност между дясното и лявото предсърдие има овален отвор, или foramen ovale. През този отвор протича кръв от дясното в лявото предсърдие и по-нататък – в тялото на ембриона. Защо се случва това ли? Причината е проста: ембрионът все още не може да диша самостоятелно. Следователно не би имало смисъл кръвта бавно да преминава през белия дроб. Прекият път ѝ е напълно достатъчен. Резултатът, който се получава в края на описаното развитие, е: отвън опаковано с мускули, а отвътре – кухо (така че някак си прилича на един бивш губернатор на Калифорния).
Новороденото сърце
Сърцето на новороденото дете видимо се различава от сърцето на възрастния. По големина то е горе-долу колкото орехче и работи доста по-бързо. Бие до 150 пъти в минута, и то без участието на никакъв спорт, просто така. Това е около два пъти по-бързо, отколкото при възрастните. Причината: сърцето е все още много малко и при всяко свиване изтласква съвсем малко кръв. И тъй като междувременно то е започнало да функционира напълно самостоятелно, в дните след раждането foramen ovale се затваря. Последиците: дясната сърдечна половина помпи кръвта в белодробния (малкия) кръг на кръвообращението, а лявата – в тялото на новороденото (в големия кръг на кръвообращението).
Обикновено в театралната драма на този етап вече се откроява първият конфликт. Така е и при сърцето. Понеже, ако в неговото развитие нещо много жестоко се е объркало, то се проявява сега. Наистина предродилната диагностика по нашите географски ширини е много добра, но за жалост, не е съвършена. Когато преслушва болно детско сърце, понякога лекарят доловя звуци, които подсказват за сърдечен дефект.
Най-често срещаният е така нареченият дефект на сърдечната преграда, при който в преградата между двете камери има отвор. В най-лошия случай животът на детето започва направо със сърдечна операция. Но това зависи от големината на отвора. По-малките дефекти може да зараснат изцяло без терапия и ако новороденото е жизнено, обикновено не съществува екстремна опасност за живота му. Решаващо в такива случаи е дали детските органи получават достатъчно кислород. Ако случаят е такъв, то родителите и най-вече малкото дребосъче могат за момента донякъде успокоено да си отдъхнат.
Силното сърце
Коментари
Публикуване на коментар