Сайлъс Марнър и Повдигнатият воал

Автор: Джордж Елиът
Жанр: Класика
ISBN 978-619-02-0255-4
Издателство:  Колибри
Корица: Меки
Стр. 328

Очаква се на пазара - 29,06,2018 г.



В това томче са събрани две от най-силните произведения на английската писателка Мeри Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната книжовна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът. Те разкриват разностранната й белетристична дарба с размах да рисува реалистични платна на живота в провинциална Англия в зората на XIX век и с тънък психологизъм да вниква в дебрите на човешката природа с нейните странности и неведоми тайни.
„Сайлъс Марнър“ (1861) е притча за преобразяващото въздействие на дълбоката човешка обич. Тъкачът Сайлъс е странник, отшелник без корени, когото местните жители възприемат като паяк, който неуморно тъче, тласкан от вътрешен инстинкт. Натрупаните жълтици нямат за него друга стойност, освен да радват душата му с блясъка си. Загубата на златото го съкрушава напълно, но едно златокосо детенце, пролазило самò в снега до дома му, ще го върне отново към живота. Драмата на Сайлъс е описана на богат социален фон. Под различни заглавия “Сайлъс Марнър“ е филмиран нееднократно и дори се смята за един от най-филмираните класически произведения.
В новелата „Повдигнатият воал“ (1859) Елиът замества традиционния „всезнаещ“ разказвач с герой, надарен със свръхестествената способност да чете мислите на околните. Той не успява да проникне единствено в съзнанието на една млада жена и затова се влюбва до полуда в нея. Тази любов обаче го довежда до фатален край. Поради новаторския си заряд „Повдигнатият воал“ е най-четената творба на Джордж Елиът в края на ХХ и началото на ХХІ век.




Джордж Елиът – „Сайлъс Марнър” и „Повдигнатият воал”
„Сайлъс Марнър“ е една от най-очарователните творби в английската проза, истинско вълшебство, където очарованието на вълшебната приказка изкусно се съчетава с убедително изградения материален свят. УОЛТЪР АЛЪН
„Сайлъс Марнър“ е едно съвършено произведение на изкуството. ХЕНРИ ДЖЕЙМС
ИзГлава 1
В онези времена, когато чекръците поскърцваха безспир в селските домове и дори знатните дами, облечени в коприна и дантели, си имаха като играчки миниатюрни чекръци от полиран дъб, из местностите край отдалечените пътища или сред дебрите на хълмовете можеха да се срещнат дребни бледи мъже, които в сравнение със селските здравеняци приличаха на чезнеща раса. Кучетата на овчарите бясно се разлайваха, щом някой от тези странници се появеше на хълма, откроил се като тъмен силует на фона на залязващото слънце. Та на кое ли куче може да се понрави един тъмен силует, изгърбен под тежка торба? А тези бледи странници рядко потегляха на път без загадъчния товар на гърба си. Дори овчарят, който бе съвсем наясно, че торбата е пълна с конопени влакна или с големи макари със здрави нишки, изпредени от влакната, не бе твърдо убеден дали е възможно занаятът на тъкача, макар и крайно необходим, да се упражнява изцяло без намесата на Рогатия. В онези далечни времена всеки странник или пък случка, която е необичайна и съвсем рядка също като посещенията на амбулантния търговец или на точиларя, предизвикваше суеверия сред местните жители. Никой от тях не знаеше откъде идват и къде живеят тези друмници. И как да отгатнеш що за хора са, когато няма човек, който да познава майка им или баща им? За селяците от онези далечни времена светът отвъд тесния им хоризонт бе напълно мъгляв и непонятен. Селските жители имаха почти толкова смътно понятие за скиталческия живот, колкото неясна бе и представата им къде точно зимуват лястовичките, които всяка пролет неизменно се завръщат в селото. Така че към всеки пришълец, дошъл много отдалече, докрай се таеше известна доза недоверие и ако след продължителното си безукорно поведение той изведнъж извършваше някакво злодеяние, те ни най-малко не се учудваха. Всяко умение, независимо дали това е дарбата бързо и гладко да си служиш с такъв сложен орган като езика, или пък друга сръчна дейност, непозната на местните жители, им изглеждаше твърде подозрително. Честните хорица, родени и израсли пред очите на всички, обикновено не бяха кой знае колко умни или мъдри – или поне не надскачаха познанията си относно сезоните. А умение, което изисква голяма бързина и сръчност, им бе толкова непонятно, че в представите им граничеше единствено с магьосничеството. И затова стана нещо обичайно всички пръснати тук-там тъкачи, градски пришълци в селото, докрай да се възприемат от местните обитатели като чудати странници, така че в своето пълно уединение новите заселници неизменно придобиваха причудливи навици.
В ранните години на ХІХ век един такъв тъкач на име Сайлъс Марнър упражняваше занаята си в каменна къщичка сред буйни живи плетове, недалече от изоставена каменна кариера близо до село Рeйвло. Странният звук на тъкачния му стан, толкова различен от естественото весело тракане на вършачката или равномерния ритъм на чука, предизвикваше донякъде страховито очарование у момчурляците от Рейвло, които често забравяха да берат орехи или да търсят птичи гнезда, а току надзъртаха през прозорците на каменната къщичка, потиснали у себе си лекото страхопочитание пред странното тракане на стана приятното си усещане за превъзходство, примесено с известно презрение към този смехотворен шум, а също и към приведената отрудена снага на тъкача. Ала понякога Марнър, поспрял се да оправи усукана нишка, изведнъж усещаше присъствието на малките нехранимайковци и макар дори минутата да му бе извънредно скъпа, толкова силно се дразнеше от дръзкото поведение на хлапаците, че изоставяше стана, отваряше вратата и ги пронизваше с такъв остър поглед, че те ужасени веднага си плюеха на петите. Та кой би могъл да допусне, че големите изцъклени очи на бледото лице на тъкача не виждат нищо, отдалечено от погледа му, нито пък че страховитото му взиране в момчурляците не е в състояние да предизвика парализа, рахит или изкривена уста у някое изостанало назад хлапе? Момчетата вероятно бяха дочували родителите им да подмятат, че стига да реши, Сайлъс Марнър е способен да излекува нечий ревматизъм, а също и да добавят все така тайнствено, че ако се обърнеш кротко към дявол