Автор: Давид Фоенкинос
Жанр: Проза
ISBN 978-619-02-0257-8
Издателство: Колибри
Корица: Меки
Стр. 248
Очаква се на пазара - 13,07,2018 г.
„Загадката Анри Пик“ ни разказва как някъде в Бретан един
библиотекар решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите. Оповестява
намерението си и ето че започват да прииждат ръкописи. Сред тях младата
издателка Делфин Десперо открива истински шедьовър, написан от никому
неизвестния Анри Пик, починал преди две години. Странно, но вдовицата му не
знае нищо за никакъв роман. Според нея покойният й съпруг през живота си не е
чел книги, още по-малко е писал такива. И все пак романът съществува, има
огромен успех и променя съдбата на много хора. А упоритият журналист, който се
съмнява в официалната версия, продължава да рови и да си задава въпроси. Дали
авторът е имал таен живот? Или става дума за мистификация? Комедия, литературен
трилър, журналистическо разследване, роман за романа, както и да го наречем,
„Загадката Анри Пик“ показва как едно литературно произведение може да
преобърне съществуването на своите читатели. И е поредният безспорен успех на
своя автор.
През 1971 г. американският писател Ричард Бротиган издава „Абортът“. Става въпрос за много особена любовна история между библиотекар и младо момиче със забележително тяло. В известна степен тя е жертва на това тяло – нещо като проклятие на красотата. Вида, така се казва героинята, разказва как един мъж е загинал заради нея зад волана; зашеметен от невероятната минувачка, водачът просто забравил за пътя. Веднага след удара момичето хукнало към колата. Целият окървавен и агонизиращ, шофьорът успял единствено да й каже, преди да издъхне: „Колко сте красива, госпожице“.
Всъщност историята на Вида не ни интересува толкова, колкото тази на библиотекаря. Защото това е особеното в романа. Героят е служител в библиотека, която приема всички отказани от издателите книги. Срещаме например мъж, който е дошъл да остави ръкописа си, след като е получил повече от четиристотин отказа. Така под погледа на разказвача се натрупват най-различни книги. Откриваме както есе „Отглеждане на цветя на светлината на свещи в хотелска стая“, така и кулинарна книга, изброяваща всички рецепти на ястия, съдържащи се в романите на Достоевски. Предимство на организацията е, че авторът избира къде по етажерките да остави творбата си. Може да скита между страниците на своите прокълнати събратя, преди да открие мястото си в тази форма на антипотомство. За сметка на това не се приемат изпратени по пощата ръкописи. Трябва да дойдеш лично, за да оставиш нежеланата от никого творба, като символ на последна воля за окончателно отказване.
Няколко години по-късно, през 1984-а, авторът на „Абортът“ слага край на живота си в Болинас, Калифорния. Ще говорим по-нататък за Бротиган и обстоятелствата, които го докарват до самоубийство, но нека засега да останем при родената от въображението му библиотека. В началото на 90-те години идеята му се осъществява. Запален читател в негова памет създава „библиотека на отхвърлените книги“. Така в Съединените щати се появява „Бротиган Лайбръри“, която приема осиротелите откъм издатели книги. Днес организацията се е преместила и е подслонена във Ванкувър, Канада. Инициативата на неговия почитател със сигурност щеше да развълнува Бротиган, но можем ли някога да узнаем чувствата на мъртвите? При създаването на библиотеката информацията бе отразена в много вестници, за нея се заговори и във Франция. Библиотекарят в Крозон, Бретан, решава да направи същото нещо. През октомври 1992-а той създава френска версия на библиотеката на отхвърлените.
Жан-Пиер Гурвек се гордееше с малкия надпис, който можеше да се прочете на входа на библиотеката – афоризъм на Чоран, твърде ироничен за човек, който всъщност никога не бе напускал родния Бретан:
„Париж е идеалното място да провалите живота си.“
Той бе от хората, които предпочитат своя регион пред своята родина, без обаче това да ги превръща в разпалени националисти. По външния му вид можеше да се предположи обратното: длъгнест и суховат, с изпъкнали вени по жилестия врат и с подчертано червеникава пигментация, човек веднага си представяше, че има всички физически белези на холерик. Нищо подобно – Гурвек бе благоразумен и мъдър, за него думите имаха смисъл и предназначение. Достатъчно бе да прекарате известно време с него, за да преодолеете първата и погрешна представа – той създаваше впечатление, че е способен да се прибере в себе си.
Именно той промени подредбата на етажерките, за да отвори място в дъното на общинската библиотека за всички дирещи подслон ръкописи. Суматохата му припомни следното изречение на Хорхе Луис Борхес: „Вземането и оставянето на книга от полиците на библиотеката ги изморява“. Днес сигурно са се изтощили, помисли си
Коментари
Публикуване на коментар