Трите тайни града

Автор: Матю Райли
Жанр: Трилър
ISBN: 9789546558848
Издателство:  Бард
Корица: Мека
Стр. 448

Очаква се на пазара - 29,10,2018 г.

Свят, съществуващ зад кулисите на истинския.

Когато спечелва Големите игри, Джак Уест-младши хвърля четирите легендарни царства в хаос. Свят със своя история, правила и затвори. Сега тъмните сили са по петите на Джак по най-безмилостен начин. Начин, който достига до нашия свят... експлозивно. Краят на всичко устремно наближава и Джак трябва да открие Трите тайни града – невероятните изгубени градове от легендите.

Задачата е невъзможна, но Джак трябва да я изпълни, докато е преследван... от най-големите ловци в историята.

ПЪРВО ПРЕСЛЕДВАНЕ
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА ХАДЕС

Interregnum
(лат. „междуцарствие“).
Времето между края на управлението на един владетел и възкачването на следващия; често период на смут, стратегически маневри и сблъсъци, от които се ражда нов ред.

В НЕБЕТО НАД АТЛАНТИЧЕСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА САЩ
24 НОЕМВРИ, 05:30
Самолетът на Джак Уест се носеше в небето по-бързо от звука към Ню Йорк.
Известен като „Небесният воин“, самолетът беше „Туполев Ту-144“, руска имитация на „Конкорд“. Източен като стрела, покрит с черен материал, поглъщащ радиовълните и подобно на прочутия „Конкорд“ преди него, бърз – ама наистина бърз.
Джак се беше сдобил с „Небесният воин“ от стар неприятел, след като предишният му самолет, любимият му „Боинг 747“ „Халикарнас“, беше унищожен по време на отчаяни мисия на Великденския остров.
В момента, управляван от верния пилот на Джак Скай Монстър, стреловидният самолет цепеше небето със скорост 1,5 маха на височина 15 240 метра, много над маршрутите на пътническите авиокомпании.
Като за човек, който често пътува до затънтени кътчета по света, многолюдният Ню Йорк не беше редовна дестинация за Джак, но точно сега той бързаше да стигне там.
Бързането му не се дължеше само на лични причини, но и на господина, който пътуваше с него – Антони Михаел Доминик Десакс, известен на обикновените хора като един от големите богаташи на Земята, корабен и минен магнат и четвърти представител на своя изключително стар и аристократичен род, назначаван за маршал на Франция.
Но той беше такъв за обикновените хора.
В по-потайните кръгове той бе известен като един от четиримата вечни царе, които управляваха планетата – Хадес, царят на Долния свят.
Или поне доскоро беше такъв.
Нещата се развиваха бързо за Джак и Хадес, след като се бяха върнали в дома на Джак в часовете след катастрофалния край на Големите игри.
Победата на Джак в Игрите си беше направо историческа – постижение, което му осигуряваше място в елитния пантеон на герои, включващи митичния гръцки воин Херакъл.
И Джак наистина беше открил, че Игрите с множеството им дяволски изпитания и награди са източникът на мита за Дванайсетте подвига на Херакъл. Именно това откритие се беше оказало жизненоважно за спечелването на състезанията.
Когато се върна в дома си в австралийската пустош, Джак мечтаеше само за едно – почивка. Изобщо не беше избирал да участва в Игрите – бе упоен и отвлечен, а после принуден да се бори нонстоп за живота си в продължение на две денонощия, като през цялото време беше облечен в тениска с Хоумър Симпсън и джинси.
Честно казано, сега желаеше единствено да ближе множеството си рани и да прекара около година в леглото си.
Но не му беше писано.
Първо жена му Зоуи с нейната къса руса коса и яркосини очи го чакаше, току-що върнала се от собственото си пътешествие до Марианската падина, най-дълбоката бразда в океанското дъно на планетата.
Щом видя „Небесният воин“ да приближава пистата на фермата, Зоуи изтича да го посрещне.
С нетърпение очакваше да разкаже на Джак за приключението си и се усмихна широко, когато видя как той, Лили и Алби слизат от самолета, следвани от Мечо Пух и Стреч.
– Само почакайте да чуете какво видях... – започна тя.
А после видя бръснатата глава на Джак.
И множеството порязвания и синини по лицето му.
И начина, по който накуцваше и пазеше дясната си ръка. Лявата – изработена от титан от лакътя надолу – беше покрита с прах и драскотини.
„Какво се е случило?“
После погледна Лили – облечена в рокля на цветя, която Зоуи никога не бе виждала, и понесла в ръка обувки с висок ток. Това беше странно. Лили не беше от момичетата, които обичат високи токчета.
Мечо Пух и Стреч изглеждаха добре, но Алби беше с превързана глава.
А после Зоуи видя и майката на Джак, Мей, да слиза от черния „Туполев“.
Това я накара да се изправи на нокти. Дори раните на Джак да не бяха достатъчни да събудят тревогата ѝ, присъствието на Мей определено грабна вниманието ѝ.
Д-р Мейбъл – Мей – Мериуедър, висока само малко над един и петдесет, с прибрана на кок коса и лице като на фея, беше невероятна личност. Не понасяше глупаци и бранеше яростно уединението си. Живееше в отдалеченото крайбрежно градче Брум и не нарушаваше пълната си изолация, освен ако положението не е изключително сериозно. (Рождените дни и смъртните случаи не бяха сериозни ситуации, но – за щастие – сватбата на Джак беше от тях.) Пристигането на Мей с Джак определено беше повод за тревога.
А после от самолета се появиха и други.
Първо Йоланте.
Зоуи изобщо не си падаше по британската принцеса.
Аристократична, самоуверена, изтънчена – и тотално егоистична, – Йоланте беше пълна противоположност на Зоуи. Официалната титла на сестрата на Орландо Комптън-Джоунс, Царя на Земята, беше Пазител на Кралския архив. Пътищата им се бяха пресичали на няколко пъти – веднъж Йоланте се беше опитала да убие Зоуи и Джак в Абу Симбел в Египет, многократно се беше опитвала да съблазни Джак, а после, най-изненадващо, беше спасила живота му в древния подземен обект при Диего Гарсия, въпреки че не ѝ се налагаше да го прави. Зоуи не знаеше дали да се довери на Йоланте, или да я застреля на място.
А после се появиха двама души, които тя не познаваше – Хадес, на около шейсет, висок и атлетичен, и един по-дребен и набит мъж с рошава черна коса, широк нос, дебели вежди и дълбоко разположени кафяви очи. По-късно Джак го представи като Е-147.
– Господи! – възкликна Зоуи. – Заминавам само за седмица и виж се на какво си заприличал! Какво е станало? Изглеждаш така, все едно си бил в ада и си се върнал.
– Позна от първия опит, скъпа. Да влезем и да седнем. Имам много за разказване.
Това беше подценяване.

Отне известно време, но с помощта на останалите Джак разказа всичко на Зоуи.
За това как беше отвлечен в Пайн Гап, за Големите игри, за Четирите легендарни царства, за помощта, която беше получил по време на Игрите от друг шампион на име Плашилото („и на един дебел, но много доблестен пилот, оказал се далече от зоната си на комфорт“, добави Скай Монстър, повдигайки бинтованата си дясна ръка като доказателство), и, разбира се, за катастрофалния край на всичко, когато армията минотаври бе щурмувала планинския дворец и всичко беше отишло по дяволите.
Мей помогна на Джак да обясни на Зоуи концепцията за четирите древни царства на Земята, Морето, Небето и Долния свят, като ѝ показа своята специална карта на света, на която бяха отбелязани границите им, наложени върху известните национални граници:
– Да не би да искаш да кажеш, че държавите, парламентите и правителствата са само фасади на тези четири царства? – попита Зоуи. – Че са техни инструменти?
– Именно – отвърна Мей. – Те са реалните властимащи на света.
Зоуи поклати глава.
– Добре, тогава какво искат?
– Онова, което са искали всички владетели в историята – каза Мей. – Да запазят властта си.
– Ами ти? – обърна се Джак към Зоуи. – Какво намерихте с Никой в Марианската падина?
Никой беше прякорът на професор Дейвид Блек, техен приятел и един от най-големите специалисти на света по спускане на големи дълбочини. Протеже на прочутия търсач на корабокрушения и откривател на „Титаник“ Робърт Балард, Никой прекарваше времето си в търсене на пълни със съкровища изгубени испански галеони и изучаването на странния морски живот в най-тъмните дълбини на океаните. Той беше отчасти учен, отчасти моряк, стопроцентов авантюрист и свестен тип.
Именно той бе извикал Зоуи два дни преди Джак да бъде отвлечен, за да участва в Игрите – искаше да ѝ покаже откритието, което беше направил в Чалънджър Дийп, най-дълбоката част на Марианската падина. Пътуването я беше откъснало напълно от света за една седмица. И може би беше спасило живота ѝ, когато Джак беше отвлечен.
– Какво намерихме ли? – отвърна Зоуи. – О, нищо особено... освен запечатана каменна врата на десет километра под повърхността на Тихия океан с надпис на Словото на Тот. С близнаците се спуснахме в подводница заедно с Никой, за да проучим и да направим тестове. Дълбочинният радар показа нещо зад вратата – не зала или кухина, а колосален депозит на някакъв вулканичен камък, наречен пикритен базалт.
– Мисля, че не става дума просто за някакви стари депозити – каза Алби.
– Не. Този депозит е огромен и напълно обвит от тънка кора вкаменени морски наноси. Освен това има формата на съвършен куб със страни седем километра. Седем километра! С прави страни и прави ъгли. Освен това намерихме още много орнаментирани „врати“ – десетки, разположени на равни интервали около куба. Направих снимки на първата врата.
Зоуи погледна Лили.
– Надявах се, че може би ще успееш да разчетеш надписа.
– Разбира се – рече Лили.
Зоуи ѝ даде снимка на орнаментираната врата, осветена от ярък лъч на прожектор. С правоъгълна форма и с мраморни колони от двете ѝ страни, тя изобщо не беше на мястото си на океанското дъно.
Лили видя надписа на напречната греда.
– „Светът е пустош от страдание и болка“ – преведе тя и двамата с Джак се спогледаха.
Зоуи поклати глава.
– Господ да ми е на помощ. При нормални обстоятелства новините ми щяха да са направо изумителни, но след онова, което си преживял...
– Къде е Никой? – попита Джак.
– Замина за лабораторията си в Сан Франциско, за да изследва геологичните проби и да види дали има подобни на тях от други части на света.
– А Лаклан и Джулиъс?
Джак обичаше близнаците – двама рижи непрекъснато бърборещи шотландски гении, които обожаваха еднакво астрофизиката, историята, компютърните игри и всичко свързано с „Междузвездни войни“.
– Върнаха се в Лондон – каза Зоуи. – Въпреки пристрастяването си към „Лигата на легендите“ Лаки вече е и семеен човек. С отговорности.
През годините, откакто близнаците бяха помогнали на Джак да намери Шестте свещени камъка и да разкрие загадката на Петимата велики воини, двамата се бяха отърсили донякъде от вечните момчета в себе си и бяха пораснали.
Джулиъс си оставаше решително необвързан, но Лаки бе срещнал и се беше оженил за една сладка астрофизичка от японско-американски произход от Кеймбридж – Ерико Киношита. Двамата имаха още по-сладки четиригодишни близнаци, Кейлъб и Уилоу.
Вечният зевзек Джулиъс изпитваше огромна наслада да пита Лаки каква кола кара сега.
Лаки навеждаше глава.
– Майчински ван. – Червен „Нисан Куест“, върховният майчински ван.
На рождения си ден преди няколко месеца Лаклан се беше събудил и бе видял състезателен номер, изписан върху капака и страните на червения ван – 55. Подарък от Джулиъс.
– Просто исках да изглежда малко по-секси – с дяволита усмивка му беше обяснил Джулиъс.
Въпреки всичко близнаците си оставаха близнаци – дупе и гащи, братя завинаги. Това, помисли си Джак, беше връзка, която никога не можеше да се скъса. Джулиъс всъщност живееше в апартамент в пристройка в задния двор на къщата на Лаки недалеч от Лондон.
След като всички се бяха събрали, Мечо Пух и Стреч бяха готови да се върнат в дома на Пух в Обединените арабски емирства.
Щяха да вземат Йоланте със себе си.
Щяха да я оставят в Дубай, откъдето тя щеше да се върне сама в Обединеното кралство.
– Трябва да се върна в Кралския архив и да взема някои неща преди да го е направил Орландо – каза тя на Джак, докато двамата стояха на прашната писта до фермата му. – После ще се наложи да изчезна за известно време. Предполагам, че скъпият ми брат ми е доста ядосан.
Тя надраска бързо нещо върху едно листче.
– Вземи. Това е номерът на мой предплатен телефон. Ако имаш нужда от мен, използвай също такъв и ми прати съобщение. И благодаря, Джак. Чудесно се справи на Игрите.
После го целуна по бузата и си тръгна.
Стоящата наблизо Зоуи се намръщи.
*
След като тримата си заминаха, Зоуи и Лили седнаха с Джак и се заеха с раните му.
– Боже мой – каза Зоуи по едно време. – Наистина са те подредили добре.
Джак се намръщи.
– Повярвай ми, усещам всяка синина.
Почисти изкуствената си лява ръка (с която се беше сдобил след загубата на истинската в деня на раждането на Лили преди двайсет години) с кърпа, топла вода и препарат за миене на съдове.
След това учтиво се оттегли и следван от верния си малък пудел Рокси, се излегна в пълната с гореща вода вана на задната веранда.
Затвори очи и най-сетне спря, напълно.
Задиша дълбоко, за да се отпусне, остави пустинното слънце да топли клепачите му, като поглъщаше и се наслаждаваше на тишината.
В края на краищата именно това обичаше най-много в уединената си ферма.
Тишината. Спокойствието. Тоталното откъсване от шумния външен свят. Харесваше му тук, далеч от всичко.
След възхитителната гореща вана си легна и спа трийсет и шест часа, без да се буди.
Рокси остана до него през цялото време, легнала по гръб, с лапи нагоре, също толкова изтощена.

Мей реши да остане известно време във фермата на Джак, но поради конкретна причина.
Искаше да говори с Хадес за Четирите легендарни царства, работата на живота ѝ.
За жена, известна с безкомпромисното си отношение към враговете, Мей бе направо замаяна от перспективата – чувстваше се като историк, на когото се е отворила възможност да вземе интервю от президент от миналия век, или като конспиративен теоретик, който най-сетне е успял да попадне в Зона 51.
Докато Джак спеше, двамата с Хадес седнаха да обядват заедно.
Лили и Алби се присъединиха към тях – Лили с тениска с надпис „Хан Соло стреля пръв“ и джинси, а Алби с опърпана тениска на Университета на Южна Калифорния и къси панталони.
– Е – започна Мей. – Значи Четирите царства управляват света зад кулисите. Има някои неща, които просто трябва да знам.
– Добре – рече Хадес.
– Убийството на Кенеди. Дело на Царствата ли беше?
– Да.
– Защо?
– Искахме войната във Виетнам да продължи.
– Ейбрахам Линкълн?
– Да.
– Защо?
– Било е част от сделката, която сме сключили с него.
– И каква е била тя?
– Ако иска безсмъртие, трябва да умре.
– Принцеса Даяна?
– Не. Просто пиян шофьор. Наистина жалко.
– Кацането на Луната? – Мей присви очи. – Било е истинско, нали?
– Абсолютно. Както и много необходимо – загадъчно добави Хадес. – Четвъртото кацане беше важното.
– Манипулирате ли изборите?
– Когато се наложи.
– Като например?
– Удроу Уилсън през 1912 година.
– Ами Тръмп? – попита Лили, намесвайки се за първи път в разговора.
– Не се наложи.
– Какво искате да кажете?
– Щеше да се случи и без това.
– Откъде знаете? – попита Мей.
– Просто демокрацията е изначално несъвършена – отвърна Хадес. – Когато станат състоятелни, гражданите на всяка демокрация започват да гледат на политиката като на шоу, а когато правят това, гласоподавателите избират онези, които ги забавляват.
Лили и Алби се спогледаха изумено.
Мей се облегна назад и загледа Хадес въпросително.
Хадес кимна към тениската на Алби.
– Университетът на Южна Калифорния? Казвате се Калвин, нали? Албърт Калвин?
– Да, сър – отвърна Алби.
– И учите древна история и митология, нали?
– Да.
– Но доколкото си спомням, се занимавате и с астрофизика в Калифорнийския технологичен институт.
– Да – потвърди изненаданият Алби. – Откъде знаете?
– Познавам професори и от двете учебни заведения. Наречете ги разузнавачи, ако предпочитате. Работата им е да ми пращат разработките на талантливи студенти, които според тях показват потенциал. Получих написани от вас работи и от двамата си разузнавачи, по исторически и астрономически теми. Подобно нещо определено впечатлява.
– Ами, аз... благодаря – малко смутено отвърна Алби.
Хадес се обърна към Лили.
– Колкото до вас, млада госпожице, вие също правите впечатление. По-късно, когато нещата се успокоят донякъде, трябва непременно да говоря с вас за необикновения ви произход, за потеклото ви.
– Добре... – колебливо отвърна Лили. – Става.
– Да, по-късно – с шеговито раздразнение ги прекъсна Мей. – В момента Хадес е мой и имам още въпроси към него.
Хадес кимна на Лили и се обърна отново към Мей.
А после, на сутринта на третия ден вкъщи, Джак беше събуден от Зоуи.
– Джак – тревожно каза тя, – новият ти приятел Хадес каза, че трябва веднага да говори с теб. Твърди, че светът току-що е отишъл по дяволите.


– Капитане, трябва да идем в Ню Йорк – каза Хадес. – Веднага.
– Защо? – попита Джак, обгърнал с длани чашата си кафе.
Зоуи, Лили, Алби и Мей също присъстваха и слушаха внимателно.
– Току-що получих спешно съобщение от иконома ми в Манхатън по гласовата поща за извънредни случаи.
Хадес натисна копче на мобилния си телефон и пусна записаното съобщение:
– Сър, Джефри се обажда – каза един много възпитан и овладян глас. – Активите ви са атакувани. Всичките ви тръстови сметки и акции се ликвидират в момента. Всичките ви пароли са сменени и всичките ни компютри са изолирани. След случилото се на Игрите новите царе се събраха и наредиха започването на процедурата по принудителна абдикация срещу вас.
Последва дълга пауза.
– И, сър, Робският цар е извикан да задържи вас и капитан Уест.
Джак погледна Хадес. Възпитаният глас продължи:
– Скрих вещите и произведенията на изкуството, на които знам, че държите много. Засега те са в безопасност в Рим, заедно с парите в брой за спешни случаи. Робският цар в момента сигурно пътува насам. Ако има още нещо в апартамента, което ви трябва или искате, съветвам ви да дойдете незабавно да го вземете. Както много добре знаете, с Робския цар шега не бива.
Щрак.
Джак впери поглед в Хадес.
– Процедура по принудителна абдикация? И кой или какво е този Робски цар? Да не би да има петима царе?
– Не. Само четирима. „Робски цар“ е име, с което някои в благородните кръгове описват един много опасен царски служител. – Хадес се загледа за момент в нищото. – Мислех си, че ще имам повече време. Действат бързо. Двама царе бяха убити по време на хаоса на Игрите, но фамилиите им очевидно са реагирали бързо и са издигнали наследниците им на тяхно място.
Огледа събралите се.
– И сега останалите трима царе са се обърнали срещу мен. Обезглавен съм. Отнемат ми короната. Титлата, трона, земите, цялото ми царство.
– Защо?
– Формално, защото при Игрите не беше обявен цар на царете – отвърна Хадес. – Това беше мой вменен дълг и аз не го изпълних. Не толкова формално, вероятно защото не успях да попреча на теб да нарушиш Върховната церемония, на която Орландо трябваше да бъде обявен за цар на царете. И после избягах с теб.
– А кой е този Робски цар?
Хадес поклати глава.
– Всяка система трябва да си има полицай, Джак. Някой, който налага закона. Четирите царства не правят изключение. Когато някой наруши правилата – от опит за убийство до обикновена кражба, –трябва да бъде наказан. В задкулисния свят на Четирите царства въпросният индивид е главен полицай и главен тъмничар едновременно. Официално е известен като управител на Царския затвор в Ереб. През хилядолетията различните управители са използвали роби за надзиратели в Ереб, поради което започнали да наричат неофициално заемащия поста Робски цар.
– И сега заповедите му са да ни издири и арестува, така ли? – попита Джак.
– Да. И като се има предвид с какви ресурси разполага, той е много добре подготвен за тази задача. – Хадес стисна устни. – Капитане, навлизаме в много опасна нова фаза в историята на света. Събитието Омега наближава. Върховната сингуларност, моменталният срив на вселената, когато стигне крайната точка на разширяването си. Краят на всички неща. И тъй като на Игрите не успяха да разкрият Мистериите на Орландо и да го провъзгласят за цар на царете, светът се е озовал в едно много опасно междуцарствие.
– Не разбирам – каза Зоуи.
– Големите игри имат една първостепенна цел – каза Хадес. – Да изберат „цар на царете“, императора на света или Алфата, както се казва в някои текстове. Наградата за спечелилия цар за това, че е подкрепил успешния шампион, е двойна. Първо, той бива обявен за цар на царете и второ, получава Мистериите, свещеното изключително древно познание, което да ни преведе през двете изпитания, чието преодоляване предотвратява събитието Омега.
– Тоест колапса на вселената – уточни Зоуи.
– Да – потвърди Хадес.
– Сериозен цар... – тихо каза Алби.
– След Игрите трябваше да стане следното – продължи Хадес. – След като Джак спечели, неговият цар спонсор Орландо трябваше да влезе в черния обелиск в храма над Долния свят и да получи Мистериите. Тъй като не искаше Орландо да придобива такава мощ, Джак му попречи и Орландо не получи Мистериите и не стана цар на царете. Сега титлата е спорна. За да предотвратим събитието Омега, сега трябва да открием Мистериите по някакъв друг начин.
– И с тях да преодолеем двете изпитания – каза Алби.
– Да.
– И какви са тези изпитания?
– Двете изпитания са известни като Изпитанието на градовете и Изпитанието на планините – отвърна Хадес.
– Чакайте – намеси се Зоуи. – Какво точно представляват Мистериите? Някакви насоки? Заповеди?
– Информация – отвърна Мей. – Инструкции. Древна информация и инструкции. През годините проучване на Царствата съм попадала само на отделни споменавания за Мистериите, фрагменти в най-добрия случай. Доколкото мога да кажа, има пет или шест Мистерии. Серия директиви или инструкции, които водят през двете изпитания и така предотвратяват събитието Омега.
Тя погледна Хадес и той кимна и каза:
– Точно така.
– Знае ли някой какво представляват Мистериите? – попита Лили.
– Не напълно – отвърна Хадес. – Това знание е привилегия на царя, чийто шампион е спечелил Игрите. Но все пак Мистериите са информация, а до всяка информация може да се стигне по различни начини. През вековете мнозина са се опитвали да открият естеството на Мистериите. Царски историци, последователи на Католическата църква, дори някои видни членове на Невидимия колеж. Но в крайна сметка, както казва Мей, разполагаме само с фрагменти от цялото, отделни споменавания за Мистериите от онези, които са говорили или писали за тях през историята.
– Като кои например? – попита Алби.
– Ами, като Зевс – отвърна Хадес. – Той бил царят, спонсорирал Херакъл, когато той спечелил Игрите преди три хиляди години. Освен това той бил владетел с такава харизма и могъщество, че три хилядолетия сказания и легенди го превърнали в бог – при това в цар на боговете.
Хадес извади мобилния си телефон и избра защитен с парола фотоалбум. Отвори една снимка на много стар папирус, поставен в стъклена рамка.

Хадес показа снимката на групата.
– Несъмнено ще познаете езика.
– Словото на Тот – каза Джак. Неразгадаемият древен език, който можеше да бъде прочетен единствено от Оракула на Сива – Лили и нейния брат близнак Александър.
– Този папирус принадлежи на царя на Земята и се пази в трезор с контролирана влажност на въздуха в Кралския архив в Англия. Имах привилегията да го видя по време на една вечеря, дадена преди трийсет години от предишния Цар на Земята, на която присъстваха другите трима. Папирусът се предава от цар на цар в продължение на повече от три хиляди години. Известен е като Папирусът Зевс, тъй като е написан по негова лична заповед от оракула след славната победа на Херакъл.
– Искате ли Лили да го преведе? – попита Зоуи.
– Не е необходимо – отвърна Хадес и отвори следващата снимка. – Дядо ѝ, предишният оракул, вече го е направил.
Следващата снимка показваше лист с изписан на ръка текст на английски:
Когато могъщият Херакъл спечели Игрите от мое име, наградата ми беше войска,
непобедима сила от бронзови мъже, които да ме пазят през свещената ми
мисия до Трите тайни града.
Получих също Мистериите – чудни видения, които се запечатаха в ума ми,
докато стоях в обелиска, сред които две оди за двете изпитания,
които трябва да бъдат преодолени.
ИЗПИТАНИЕТО НА ГРАДОВЕТЕ
Няма океани.
Няма облаци.
Няма реки.
Няма и дъжд.
Светът е пустош
от страдание и болка.
ИЗПИТАНИЕТО НА ПЛАНИНИТЕ
От трите железни планини до двата свещени върха
само онези, които оцелеят при Падането,
ще влязат във върховния лабиринт
и ще се изправят пред лицето на Омега.
Мистериите ме водиха през първото изпитание. То изискваше
да занеса Трите безсмъртни оръжия до Трите тайни града,
да ги заредя при тях и да изпълня
свещения ритуал с оръжията на Олтара на космоса
преди следващото издигане на Стрелеца над Слънцето.
Нека всички, следващи стъпките ми, да знаят – пътуването до трите тайни града
започва в края.
Второто изпитание започва едва когато първото е преминато...
– На това място папирусът е откъснат – каза Хадес.
– Да занеса Трите безсмъртни оръжия... – рече Лили.
– ...до Трите тайни града... – продължи Зоуи.
– ... преди следващото издигане на Стрелеца над Слънцето... – замислено завърши Алби, обърна се и затрака на клавиатурата на компютъра си.
– Пътуването започва в края... – рече Джак.
– Знам малко за Трите безсмъртни оръжия – каза Хадес. – Но не толкова за градовете и абсолютно нищо за небесното събитие, споменато в папируса.
Джак се обърна.
– Алби? Какво е това небесно събитие?
Алби вдигна очи от компютъра.
– Имам една-две идеи. Искам да проверя някои неща.
– Чух за Трите тайни града по време на Игрите – каза Джак на останалите. – Кардинал Мендоса, първият съветник на Орландо от Църквата, ги спомена. Става дума за Туле, Атлас и Ра.
– Легендарните градове Туле, Атлас и Ра – каза Хадес. – Местоположенията им са трите най-големи тайни на древността.
– Но Мендоса не спомена нищо за три оръжия, още повече безсмъртни – каза Джак. – Какво представляват те?
– Най-просто казано, това са трите най-прочути оръжия в историята – отвърна Хадес. – Мечът от скалата, Тризъбецът на Повелителя на морето и Шлемът на Хадес. Понякога ги наричат Трите оръжия на царете, тъй като винаги са били притежавани от трима от четиримата легендарни царе. Четвъртото царство, това на Небето, като по-духовно от останалите, се гордее с това, че не е враждебно, и затова неговият военен атрибут е щит. Не знам къде се намират първите две оръжия, но тъй като до неотдавна бях цар на Долния свят, зная къде се пази Шлемът на Хадес.
– Къде?
– В хранилище в апартамента ми в Ню Йорк – каза Хадес. – В края на краищата това е моят шлем. В същото хранилище държа и един свързан с Мистериите артефакт – каменна плоча, за която се смята, че е част от олтара, споменат в Папируса Зевс, Олтара на Космоса. Джефри обаче не може да стигне до тях. Хранилището е запечатано биометрично. Само аз мога да го отворя. Капитане, ако искаш да спасиш света, трябва да дойдеш с мен в Ню Йорк и да отворим хранилището веднага.
Джак изгледа продължително Хадес.
И се изправи въпреки изтощението и раните си.
– Е, тогава какво чакаме? Всички да си събират нещата. След половин час излитаме.